Притчи 19

1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

Melhor é o pobre que anda em sua honestidade do que o perverso de lábios e tolo.

2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

E não é bom a alma sem conhecimento; e quem tem pés apressados comete erros.

3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

A loucura do homem perverte seu caminho; e seu coração se ira contra o SENHOR.

4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

A riqueza faz ganhar muitos amigos; mas ao pobre, até seu amigo o abandona.

5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

A falsa testemunha não ficará impune; e quem fala mentiras não escapará.

6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Muitos suplicam perante o príncipe; e todos querem ser amigos daquele que dá presentes.

7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

Todos os irmãos do pobre o odeiam; ainda mais seus amigos se afastam dele; ele corre atrás deles com palavras, mas eles nada lhe [respondem].

8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

Quem adquire entendimento ama sua alma; quem guarda a prudência encontrará o bem.

9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

A falsa testemunha não ficará impune; e quem fala mentiras perecerá.

10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

O luxo não é adequado ao tolo; muito menos ao servo dominar sobre príncipes.

11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

A prudência do homem retém sua ira; e sua glória é ignorar a ofensa.

12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

A fúria do rei é como o rugido de um leão; mas seu favor é como orvalho sobre a erva.

13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

O filho tolo é uma desgraça ao seu pai; e brigas da esposa são [como] uma goteira duradoura.

14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

A casa e as riquezas são a herança dos pais; porém a mulher prudente [vem] do SENHOR.

15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

A preguiça faz cair num sono profundo; e a alma desocupada passará fome.

16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

Quem guarda o mandamento cuida de sua alma; e quem despreza seus caminhos morrerá.

17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

Quem faz misericórdia ao pobre empresta ao SENHOR; e ele lhe pagará sua recompensa.

18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Castiga a teu filho enquanto há esperança; mas não levantes tua alma para o matar.

19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

Aquele que tem grande irá será punido; porque se tu [o] livrares, terás de fazer o mesmo de novo.

20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

Ouve o conselho, e recebe a disciplina; para que sejas sábio nos teus últimos [dias].

21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

Há muitos pensamentos no coração do homem; porém o conselho do SENHOR prevalecerá.

22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

O que se deseja do homem [é] sua bondade; porém o pobre é melhor do que o homem mentiroso.

23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

O temor ao SENHOR [encaminha] para a vida; aquele que [o tem] habitará satisfeito, nem mal algum o visitará.

24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

O preguiçoso põe sua mão no prato, e nem sequer a leva de volta à boca.

25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Fere ao zombador, e o ingênuo será precavido; e repreende ao prudente, e ele aprenderá conhecimento.

26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

Aquele que prejudica ao pai [ou] afugenta a mãe é filho causador de vergonha e de desgraça.

27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

Filho meu, deixa de ouvir a instrução, [então] te desviarás das palavras de conhecimento.

28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

A má testemunha escarnece do juízo; e a boca dos perversos engole injustiça.

29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

Julgamentos estão preparados para zombadores, e açoites para as costas dos tolos.