Йов 9

1 А Иов в отговор рече:

Mas Jó respondeu, dizendo:

2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

Na verdade sei que é assim; mas como pode o ser humano ser justo diante de Deus?

3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

Ainda se quisesse disputar com ele, não conseguiria lhe responder uma coisa sequer em mil.

4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

Ele é sábio de coração, e poderoso em forças. Quem se endureceu contra ele, e teve paz?

5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

Ele transporta as montanhas sem que o saibam; e as transtorna em seu furor.

6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

Ele remove a terra de seu lugar, e faz suas colunas tremerem.

7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

Ele dá ordem ao sol, e ele não brilha; e sela as estrelas.

8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

Ele é o que sozinho estende os céus, e anda sobre as alturas do mar.

9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

Ele é o que fez a Usra, o Órion, as Plêiades, e as constelações do sul.

10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

Ele é o que faz coisas grandes e incompreensíveis, e inúmeras maravilhas.

11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

Eis que ele passa diante de mim, sem que eu não o veja; ele passará diante de mim, sem que eu saiba.

12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

Eis que, quando ele toma, quem pode lhe impedir? Quem poderá lhe dizer: O que estás fazendo?

13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

Deus não reverterá sua ira, e debaixo dele se encurvam os assistentes de Raabe.

14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

Como poderia eu lhe responder, e escolher minhas palavras contra ele?

15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

A ele, ainda que eu fosse justo, não lhe responderia; a meu juiz pediria misericórdia.

16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

Ainda que eu lhe chamasse, e ele respondesse, mesmo assim não creria que ele tivesse dado ouvidos à minha voz.

17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

Pois ele tem me quebrantado com tempestade, e multiplicado minhas feridas sem causa.

18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

Ele não me permite respirar; em vez disso, me farta de amarguras.

19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

Quanto às forças, eis que ele é forte; e quanto ao juízo, [ele diria]: Quem me convocará?

20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Ainda que eu seja justo, minha boca me condenaria; se eu fosse inocente, então ela me declararia perverso.

21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

Mesmo se eu for inocente, não estimo minha alma; desprezo minha vida.

22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

É tudo a mesma coisa; por isso digo: ele consome ao inocente e ao perverso.

23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

Quando o açoite mata de repente, ele ri do desespero dos inocentes.

24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

A terra está entregue nas mãos dos perversos. Ele cobre o rosto de seus juízes. Se não é ele, então quem é?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

Meus dias foram mais rápidos que um homem que corre; fugiram, e não viram o bem.

26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

Passaram como barcos de papiro, como a águia que se lança à comida.

27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

Se disser: Esquecerei minha queixa, mudarei o aspecto do meu rosto, e sorrirei,

28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

[Ainda] teria pavor de todas as minhas dores; [pois] sei que não me terás por inocente.

29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

Se eu já estou condenado, então para que eu sofreria em vão?

30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

Ainda que me lave com água de neve, e limpe minhas mãos com sabão,

31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

Então me submergirias no fosso, e minhas próprias vestes me abominariam.

32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

Pois ele não é homem como eu, para que eu lhe responda, e venhamos juntamente a juízo.

33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

Não há entre nós árbitro que ponha sua mão sobre nós ambos,

34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

Tire de sobre mim sua vara, e seu terror não me espante.

35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

[Então] eu falaria, e não teria medo dele. Pois não está sendo assim comigo.