Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Minha alma está cansada de minha vida. Darei liberdade à minha queixa sobre mim; falarei com amargura de minha alma.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Direi a Deus: Não me condenes; faz-me saber por que brigas comigo.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
[Parece] -te bem que [me] oprimas, que rejeites o trabalho de tuas mãos, e favoreças o conselho dos perversos?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Tens tu olhos de carne? Vês tu como o ser humano vê?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
São teus dias como os dias do ser humano, ou teus anos como os anos do homem,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
Para que investigues minha perversidade, e pesquises meu pecado?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Tu sabes que eu não sou mau; todavia ninguém há que [me] livre de tua mão.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Tuas mãos me fizeram e me formaram por completo; porém agora tu me destróis.
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Por favor, lembra-te que me preparaste como o barro; e me farás voltar ao pó da terra.
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Por acaso não me derramaste como o leite, e como o queijo me coalhaste?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
De pele e carne tu me vestiste; e de ossos e nervos tu me teceste.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Vida e misericórdia me concedeste, e teu cuidado guardou meu espírito.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Porém estas coisas escondeste em teu coração; eu sei que isto esteve contigo:
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Se eu pecar, tu me observarás, e não absolverás minha culpa.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Se eu for perverso, ai de mim! Mesmo se eu for justo, não levantarei minha cabeça; estou farto de desonra, e de ver minha aflição.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Se [minha cabeça] se exaltar, tu me caças como um leão feroz, e voltas a fazer em coisas extraordinárias contra mim.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Renovas tuas testemunhas contra mim, e multiplicas tua ira sobre mim; combates vêm sucessivamente contra mim.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Por que me tiraste da madre? [Bom seria] se eu não tivesse respirado, e nenhum olho me visse!
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Teria sido como se nunca tivesse existido, e desde o ventre [materno] seria levado à sepultura.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Por acaso não são poucos os meus dias? Cessa [pois] e deixa-me, para que eu tenha um pouco de alívio,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
Antes que eu me vá para não voltar, à terra da escuridão e da sombra de morte;
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
Terra escura ao extremo, tenebrosa, sombra de morte, sem ordem alguma, onde a luz é como a escuridão.
