Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Then Zophar the Naamathite made answer and said,
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
For this cause my thoughts are troubling me and driving me on.
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
I have to give ear to arguments which put me to shame, and your answers to me are wind without wisdom.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Have you knowledge of this from early times, when man was placed on the earth,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
That the pride of the sinner is short, and the joy of the evil-doer but for a minute?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Though he is lifted up to the heavens, and his head goes up to the clouds;
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
Like the waste from his body he comes to an end for ever: those who have seen him say, Where is he?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
He is gone like a dream, and is not seen again; he goes in flight like a vision of the night.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
The eye which saw him sees him no longer; and his place has no more knowledge of him.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
His children are hoping that the poor will be kind to them, and his hands give back his wealth.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
His bones are full of young strength, but it will go down with him into the dust.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
Though evil-doing is sweet in his mouth, and he keeps it secretly under his tongue;
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
Though he takes care of it, and does not let it go, but keeps it still in his mouth;
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
His food becomes bitter in his stomach; the poison of snakes is inside him.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
He takes down wealth as food, and sends it up again; it is forced out of his stomach by God.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
He takes the poison of snakes into his mouth, the tongue of the snake is the cause of his death.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
Let him not see the rivers of oil, the streams of honey and milk.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
He is forced to give back the fruit of his work, and may not take it for food; he has no joy in the profit of his trading.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
Because he has been cruel to the poor, turning away from them in their trouble; because he has taken a house by force which he did not put up;
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
There is no peace for him in his wealth, and no salvation for him in those things in which he took delight.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
He had never enough for his desire; for this cause his well-being will quickly come to an end.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
Even when his wealth is great, he is full of care, for the hand of everyone who is in trouble is turned against him.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
God gives him his desire, and sends the heat of his wrath on him, making it come down on him like rain.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
He may go in flight from the iron spear, but the arrow from the bow of brass will go through him;
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
He is pulling it out, and it comes out of his back; and its shining point comes out of his side; he is overcome by fears.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
All his wealth is stored up for the dark: a fire not made by man sends destruction on him, and on everything in his tent.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
The heavens make clear his sin, and the earth gives witness against him.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
The produce of his house is taken away into another country, like things given into the hands of others in the day of wrath.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
This is the reward of the evil man, and the heritage given to him by God.
