Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
And Job made answer and said,
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
How long will you make my life bitter, crushing me with words?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Ten times now you have made sport of me; it gives you no sense of shame to do me wrong.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
And, truly, if I have been in error, the effect of my error is only on myself.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
If you make yourselves great against me, using my punishment as an argument against me,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Be certain that it is God who has done me wrong, and has taken me in his net.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Truly, I make an outcry against the violent man, but there is no answer: I give a cry for help, but no one takes up my cause.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
My way is walled up by him so that I may not go by: he has made my roads dark.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
He has put off my glory from me, and taken the crown from my head.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
I am broken down by him on every side, and I am gone; my hope is uprooted like a tree.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
His wrath is burning against me, and I am to him as one of his haters.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
His armies come on together, they make their road high against me, and put up their tents round mine.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
He has taken my brothers far away from me; they have seen my fate and have become strange to me.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
My relations and my near friends have given me up, and those living in my house have put me out of their minds.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
I am strange to my women-servants, and seem to them as one from another country.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
At my cry my servant gives me no answer, and I have to make a prayer to him.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
My breath is strange to my wife, and I am disgusting to the offspring of my mother's body.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Even young children have no respect for me; when I get up their backs are turned on me.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
All the men of my circle keep away from me; and those dear to me are turned against me.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
My bones are joined to my skin, and I have got away with my flesh in my teeth.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Have pity on me, have pity on me, O my friends! for the hand of God is on me.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Why are you cruel to me, like God, for ever saying evil against me?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
If only my words might be recorded! if they might be put in writing in a book!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
And with an iron pen and lead be cut into the rock for ever!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
But I am certain that he who will take up my cause is living, and that in time to come he will take his place on the dust;
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
And ... without my flesh I will see God;
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Whom I will see on my side, and not as one strange to me. My heart is broken with desire.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
If you say, How cruel we will be to him! because the root of sin is clearly in him:
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Be in fear of the sword, for the sword is the punishment for such things, so that you may be certain that there is a judge.
