Еклесиаст 3

1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

Para todas as coisas há um tempo determinado, e todo propósito abaixo do céu [tem seu] tempo.

2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

Tempo de nascer e tempo de morrer; tempo de plantar e tempo de arrancar o que foi plantado.

3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

Tempo de matar e tempo de curar; tempo de derrubar e tempo de construir.

4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

Tempo de chorar e tempo de rir; tempo de lamentar, e tempo de saltar.

5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

Tempo de espalhar pedras e tempo de juntar pedras; tempo de abraçar e tempo de evitar abraçar.

6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

Tempo de buscar e tempo de perder; tempo de guardar e tempo de jogar fora.

7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

Tempo de rasgar e tempo de costurar; tempo de ficar calado e tempo de falar.

8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

Tempo de amar e tempo de odiar; tempo de guerra e tempo de paz.

9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

Que proveito tem o trabalhador naquilo em que ele trabalha?

10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

Tenho visto a ocupação que Deus deu aos filhos dos homens, para com ela os manter ocupados.

11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

Tudo ele fez belo ao seu tempo; também pôs a sensação de eternidade no coração deles, sem que o homem consiga entender a obra que Deus fez, desde o princípio até o fim.

12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

Tenho percebido que não há coisa melhor para eles do que se alegrarem e fazerem o bem em suas vidas;

13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

E também que todo homem coma, beba e fique contente com todo o seu trabalho; [isto] é um presente de Deus.

14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

Eu sei que tudo quanto Deus faz durará para sempre; a isso nada será acrescentado e nada será diminuído; e Deus faz [assim] para que haja temor perante sua presença.

15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

O que tem sido agora, já foi antes; e o que vier a ser [também] já foi; Deus busca [de volta] o que foi passado.

16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

Vi mais abaixo do sol: que no lugar do juízo havia ali perversidade; e que no lugar da justiça havia ali perversidade.

17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

Eu disse em meu coração: Deus julgará ao justo e ao perverso, porque ali há tempo para todo propósito e para toda obra.

18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

Eu disse em meu coração quanto aos filhos dos homens, que Deus lhes provaria, para lhes mostrar que eles são como animais.

19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

Porque o que acontece aos filhos dos homens, isso mesmo também acontece aos animais; o mesmo acontece a eles [todos]; assim como um morre, assim também morre o outro; e todos tem uma mesma respiração; e a vantagem dos homens sobre os animais é nenhuma, pois todos são fúteis.

20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Todos vão a um [mesmo] lugar; todos vieram do pó [da terra], e todos voltarão ao pó.

21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

Quem tem certeza de que o fôlego de vida dos homens sobe para cima, e que o fôlego de vida dos animais desce para debaixo da terra?

22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?

Por isso tenho visto que não há coisa melhor do que o homem se alegrar de suas obras, porque essa é a parte que lhe pertence; pois quem pode levá-lo a ver o que será depois de sua [morte]?