Matthew 7
1 —Lubika sambisa, tala mamveno luedi sambusu.
Не съдете, за да не бъдете съдени.
2 Bila bela kulusambisa banga phila lunsambisila ayi bela ku lutezila luelo luela dedakana banga lolo lutezila bankaka.
Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
3 Vayi bila mbi wumonina kiti kidi mu dieso di khombꞌaku, vayi ngeyo veka wukadi mona tunga yidi mu dieso diaku e?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?
4 Voti buevi wulenda kambila khombꞌaku: “Bika ndibotula kiti kidi mu dieso diaku! Vayi tunga yidi mu dieso diaku.”
Или как ще речеш на брата си: Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?
5 Mutu wu mayuya! Botula theti tunga yoyi yidi mu dieso diaku buna bosi mawumona mboti mu botula kiti kidi mu dieso di khombꞌaku.
Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.
6 —Lubika vana bima binlongo kuidi zimbua. Lubika loza bilunga bieno bithalu vadi zingulu, bila mazi bidiatila ayi mazi lubalukila muingi ziluvanga phasi.
Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.
7 —Lulomba ayi bela kuluvana. Lutomba ayi luela mona; lukokuta ayi luela zibudulu.
Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,
8 Bila woso wunlombanga niandi wuntambulanga. Woso wuntombanga niandi wumonanga woso wunkokutanga niandi wunzibudulungu.
защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.
9 Nani mu beno lenda vana ditadi kuidi muanꞌandi bu kanlombidi dipha?
Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?
10 Voti bu kanlombidi mbizi buna nioka maka mvana e?
или, ако поиска риба, да му даде змия?
11 Enati beno batu bambimbi, luzebi vana bima bimboti kuidi bana beno, buna Dise dieno di Diyilu diela luta vana bima bimboti kuidi bobo bakunlombanga.
И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!
12 —Mambu moso momo lutidi ti batu baluvangila mawu mamveno lufueti kuba vangila. Bila mawu mama malongi ma Mina ayi ma mimbikudi.
И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.
13 —Lukotila va muelo wufuetama bila muelo widi wuyalumuka ayi nzila yinatanga ku nzimbala yidi yinneni, ayi, batu bawombo beti kotilanga muawu.
Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.
14 Vayi muelo widi wufietama, nzila yi luzingu yidi yifioti ayi batu bafioti kuandi beti kuyibakulanga.
Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.
15 —Lulubukila mimbikudi mi luvunu miomi minkuizanga kuidi beno banga mamemi vayi mu kiedika badi memvu ma nganzi.
Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.
16 Luela kuba zabila mu mimbutu miawu. A buevi balenda vela makundi ma vinu mu nti widi zitsendi voti makundi ma figi mu nti wu zitsolokoto e?
От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?
17 Diawu woso nti wumboti wumbutanga mimbutu mimboti vayi nti wumbimbi wumbutanga mimbutu mimbimbi.
Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.
18 Nti wumboti wulendi buta ko mimbutu mambimbi ayi nti wumbimbi, wulendi buka ko mimbutu mamboti.
Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.
19 Woso nti wunkambu buta mimbutu mimboti wufueti vuzu ayi lozo ku mbazu.
Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.
20 Mu mimbutu miawu kaka luela kuba zabila.
И тъй, от плодовете им ще ги познаете.
21 —Bika sia ti batu bobo beta kukhamba: “Pfumu! Pfumu!” ti bawu bela kota mu kipfumu ki Diyilu, vayi bobo bamvanganga luzolo lu Dise diama didi ku Diyilu.
Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца ми, Който е на небесата.
22 Mu lumbu kina batu bawombo bela kukhamba: “A Pfumu! A Pfumu! A keti mu dizina diaku tubikudila! A keti mu dizina diaku tukukila ziphevi zimbimbi. A keti mu dizina diaku tuvangila bikumu biwombo!”
В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
23 Buna minu ndiela kuba vutudila: “ndisi ku luzaba ko. Botukanu vava beno lumvanganga mambu mambimbi!”
Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
24 —Diawu woso wulembo wa mambu ma ndilembo tubi ayi wunsadila mawu widi banga mutu wu diela wutunga nzoꞌandi va yilu ditadi.
И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се уприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;
25 Mvula yingolo yinoka, minlangu miwala ayi bivuka biyiza lumbama mu nzo beni vayi nzo beni yisia bua ko bila yitungulu va yilu ditadi.
и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
26 Vayi woso mutu wulembo wa mambu mama vayi kakadi ku masadila widi banga mutu wu buvungisi wutunga nzoꞌandi va mbata nzielo.
И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се уприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;
27 Mvula yingolo yinoka, minlangu miwala ayi bivuka biyiza lumbama mu nzo beni. Nzo beni yitumbu bua ayi yitumbu tiolumuka.
и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.
28 Yesu bu kamana tuba, nkangu wu batu wusimina mu diambu di malongi mandi.
И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;
29 Bila kaba kuba longilanga ko banga minsoniki miawu, vayi niandi wuba longila mu lulendo loso.
защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.
