Matthew 26
1 Yesu bu kamana tuba mambu mama, wukamba minlonguki miandi:
Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:
2 —Luzebi ti bilumbu biodi bisiedi muingi nyengo Pasika wutona; buna bosi Muana Mutu wela yekolo mu vondo va dikulusi!
Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.
3 Buna bapfumu banganga Nzambi ayi bakulutu ba batu bakutakana ku nzo Kayife, pfumu yi banganga Nzambi;
Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,
4 bawizana buevi bafueti kangila Yesu mu luvunu muingi bamvonda.
и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;
5 Vayi batuba: —Tubika vanga buawu mu thangu yi nyengo muingi khindu yibika bua mu batu.
но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.
6 Yesu bu kaba ku Betani ku nzo Simoni, mutu wowo wuba kimbevo ki buazi,
А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,
7 nketo wumosi wuyiza ayi bungu ki malasi ma thalu, wudukula mawu ku ntu wu Yesu mu thangu kaba va meza.
приближи се до Него една жена, която имаше алвастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.
8 Vayi minlonguki mifuema bu mimona bobo ayi mituba: —Bila mbi mbebosolo yi phila yoyo e?
А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?
9 Nganu mboti mu sumbisa malasi beni mu thalu yiwombo ayi vana zimbongo beni kuidi minsukami.
Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.
10 Yesu bu kazaba mayindu mawu, wuba kamba: —A mbi lulembo monisina nketo wawu phasi e? Diambu kaphangidi didi diambu dimboti.
Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.
11 Minsukami mikala kuandi yeno mu zithangu zioso, vayi minu ndisi kuiza kalanga yeno ko.
Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.
12 Enati nketo wawu wundukudidi malasi mama mu nituꞌama, didi mu diambu di kubika nzikuluꞌama.
Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.
13 Bukiedika ndikulukamba ti muamo muela longo Nsamu Wumboti wawu va nza yimvimba, diambu divengi nketo wawu diela yolokolongo mu kuntebukilanga moyo.
Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.
14 Bosi wumosi mu kumi mimvuala miandi miodi, dizina diandi Yuda Isikalioti, wuyenda kuidi bapfumu zi zinganga Nzambi,
Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:
15 wuba yuvula: —Mbi lulenda kuphana enati ndilusumbisidi Yesu e? Buna bantangila makumatatu ma bivanzi.
Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.
16 Tona muna thangu beni Yuda wutomba diluaku di kuba yekudila Yesu.
И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.
17 Mu lumbu kitheti ki nyengo wu mapha makambu tulu luvi minlonguki miyiza kuidi Yesu ayi minyuvula: —A kuevi tidi tuenda kubikila ndiwulu yi Pasika e?
А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?
18 Wuba vutudila: —Yendanu ku divula kuidi kingandi, buna lunkamba: “Nlongi kakembi: thanguꞌama yifikimini, ku nzoꞌaku ndindila Pasika ayi minlonguki miama.”
Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.
19 Minlonguki mivanga phila yi kambila Yesu. Mikubika Pasika.
И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.
20 Mu thangu masika, Yesu wuvuanda va meza ayi kumi mimvuala miandi miodi.
И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.
21 Mu thangu baba ndia, Yesu wuba kamba: —Bukiedika ndikulukamba: buna luididi vava mutu wumosi mu beno maka phakusa!
И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 Baboso beka mona kiadi, wumosi-wumosi weka kunyuvula: —Pfumu, buna minu e?
А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз Господи?
23 Yesu wuba vutudila: —Mutu wowo wumbuika koko kuandi va kimosi ayi minu mu dilonga buna niandi wukuphakusa.
Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
24 Bila Muana Mutu wulembo yendi banga busonimina mu Masonoko mu diambu diandi. Vayi nga mabienga kuidi mutu wowo wumvakusa! Nganu bufueni kuidi mutu beni mu kambu kuandi butuka!
Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.
25 Yuda, mutu wowo wukumvakusa, wuyuvula: —A Nlongi! Bati minu e! Bosi Yesu wumvutudila: —Nyinga, ngeyo tubidi buawu.
И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.
26 Thangu baba ndia, Yesu wubonga dipha, wuvutula matondo, wudibukuna bosi wuvana minlonguki miandi, wuba kamba: —Bonganu ludia, bila yayi yawu nituꞌama!
И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.
27 Bosi wubonga mbungu, wuvutula matondo, wuba vana ayi wutuba: —Bika lunuanu beno boso
Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!
28 bila mama mawu menga mama ma Nguizani madukulu mu diambu di ndemvokolo yi masumu ma batu bawombo.
Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.
29 Vayi ndikulukamba, kadi khumbu ndiela buela nua vinu tona buabu nate lumbu kioki ndiela nua vinu kimona va kimosi ayi beno mu Kipfumu ki Dise diama.
Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия д вас нов в царството на Отца Си.
30 Buna bayimbila nkunga. Bosi bayenda ku mongo minti mi olive.
И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
31 Buna Yesu wuba kamba ti: —Va builu buabu beno boso ma lumana zimbisa minu mu diambu diama. Bila disonama: Ndiela vonda nsungi mamemi, mamemi ma nkangu mela mana tiakana.
Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: “Ще поразя пастиря; и овците на стадото ще се разпръснат”.
32 Vayi bu ndiela fuluka, ndiela kulutuamina ku Ngalili!
А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.
33 Piela wunkamba: —A Pfumu! Ka diambu ko baboso bela zimbisa minu mu diambu diaku, vayi minu ndilendi ko!
А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.
34 Yesu wuvutula: —Tala, bukiedika ndikukamba: buabu kuandi va builu, simbu tsusu yikokula, buna zikhumbu zitatu si wuthunukina.
Исус Му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.
35 Piela wunkamba: —Ka diambu ko fua ndifua yaku vayi ndilendi kutunuka ko! Minlonguki mioso phila yimosi mitubila.
Петър му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.
36 Yesu wuyenda ayi minlonguki miandi ku buangu bantedilanga Ngetesemani. Wuba kamba: —Lukala vava, minu bu ndiedi ku sambila kuna!
Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.
37 Wunata Piela ayi bana buadi ba Zebede. Wutona mona kiadi ayi ntima phasi.
И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.
38 Bosi wuba kamba: —Muelꞌama weka kiaki nate nduka mu fua. Lusiala vava vayi luleka nkielo va kimosi ayi minu.
Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.
39 Niandi wuyenda thama fioti, wufukama ayi wusambila. —A Dise diama! Enati baka bubela, bika kopo yayi yithatukila. Vayi bika bobo nzodidi vayi bobo ngeyo zodidi.
И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
40 Bu kavutuka vaba minlonguki, wuyiza babata balembo leki tulu. Buna wukamba Piela: —Buna lulendi nunga mu sambila yama va kimosi banza mu thangu yimosi ko e?
Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?
41 Luleka nkielo ayi lusambila muingi luedi bua mu phukumunu. Bila pheve yidi ayi luzolo lu mboti vayi nitu yidi yilebakana.
Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото
42 Wuyenda diaka mu khumbu yinzole ayi wusambila: —A Dise diama! Enati kadi baka bubela ti kopo yayi yithatukila, vayi enati mfueti kuyinua buna bika luzolo luaku luvangama!
Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.
43 Bu kavutuka diaka; wuyiza buela bata buna balekidi, bila meso matulu maba yawu.
И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.
44 Buna wusia babika ayi wuyenda sambila mu khumbu yintatu, ayi mambu mo mawu katuba.
И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.
45 Bu kavutuka vaba minlonguki; buna wuba kamba: —Lukidi leki ayi lulembo vundi e? Thangu yifikimini ayi Muana Mutu yekolo mu mioko mi bankua masumu.
Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.
46 Telamanu, tuendanu Tala mutu wowo wukuphakula fikimini.
Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.
47 Buna kamanisini ko yoluka, tala Yuda, wumosi mu kumi mimvuala miodi, wuyiza va kimosi ayi nkangu wu batu banata bisabala ayi zimbondo zi minti, batumu kuidi bapfumu zinganga Nzambi ayi kuidi bakulutu ba Bayuda.
И когато Той говореше, ето, Юда един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.
48 Mutu wowo wuvakula Yesu, wuba vana dimbu kiaki: —Woso mutu ndikuiza fifi besi, buna niandi lufueti kanga.
А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
49 Buna niandi wufikama vaba Yesu ayi wutuba: —Mboti nlongi. Bosi wumfifa besi.
И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и го целува.
50 Yesu wunkamba: —A nkundi ama! Vanga diwizidi! Bosi bankaka bafikama, babuila Yesu ayi bankanga.
А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.
51 Vayi mutu wumosi mu bobo baba ayi Yesu wunonuna koko kuandi, wutotula sabala kiandi, wuzuba kisadi ki Pfumu yi banganga Nzambi ayi wunzenga dikutu.
И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.
52 Vayi Yesu wunkamba: —Vutula sabala kiaku va buangu kiandi bila batu bantotulanga sabala, mu sabala bela vondolo.
Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.
53 Ngeyo wumbanza ti ndilendi lomba kuidi Dise diama ayi vana vawu niandi kalendi ko kumfidisila zimbasi viokila kumi ayi lengio biodi ko e?
Или мислиш, че не мога да се помоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?
54 Vayi buna buevi bulenda dedikinina mambu masonama mu Minkanda meti tuba ti buawu bobo mambu beni mafueti vangimina e?
Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?
55 Muna thangu yina Yesu wutuba kuidi nkangu wu batu: —Ndieka dovula muingi luiza khangi ayi zimbedi ayi zimbondo zi minti mu mioko? Keti bilumbu bioso ndibedi longanga mu Nzo Nzambi vayi lusi kukhanga ko.
В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.
56 Vayi mambu moso mama mavangimini mu diambu di dedikisa masonoko ma mimbikudi.
Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
57 Batu bobo bakanga Yesu, bannata kuidi Kayife, pfumu banganga Nzambi. Kuna ku kutakana minlongi mi Mina ayi bakulutu ba batu.
А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.
58 Vayi Piela wunlandakana kuna manina nate ku luphangu lu pfumu banganga Nzambi, wukota ku khati luphangu ayi wuvuanda va kimosi ayi minsungi mu diambu kamona kani buevi bukuiza manisina mambu beni.
А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.
59 Bapfumu banganga Nzambi ayi batu boso ba lukutukunu lu minyadi batomba kimbangi ki luvunu mu diambu di Yesu muingi babaka bila ki kumvondisila.
А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;
60 Ka diambu ko bambangi ba luvunu bawombo bayiza, vayi zisia kumbaka bila ko. Ku nzimunina kuyiza batu buadi,
обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:
61 bakamba: —Mutu wawu niandi wukamba ti: “Minu ndenda tiolumuna Nzo Nzambi ayi kuyitungila mu bilumbu bitatu!”
Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.
62 Buna Pfumu yi banganga Nzambi wutelama, wuyuvula Yesu: —Kadi diambu wukadi vutula e? Kimbangi mbi kioki batu baba balembo kutelimina e?
Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
63 Yesu kasia vutula kadi diambu ko. Pfumu banganga Nzambi wunkamba: —Ndikulomba mu dizina di Nzambi yi moyo, wutukambi ti ngeyo klisto, Muana Nzambi.
Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли Си Христос Божият Син?
64 Yesu wumvutudila: —Nyinga! Banga kuandi butubidi. Buela diaka ndikulukamba: tona buabu luela mona Muana Mutu vuendi va koko ku lubakala lu mutu wowo lutidi lulendo ayi wunkuizila va matuti ma diyilu.
Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.
65 Buna Pfumu banganga Nzambi wukanzuna minledi ayi wukamba: —vuezidi Nzambi! Bila mbi tufueti buela tombila diaka bambangi? Luwilu beno veka phila kavuezidi Nzambi.
Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?
66 Beno buevi lumbanzila e? Bavutula: —Fueni kuandi mu vondo!
А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание.
67 Mbadi banlobudila madita ku busu ayi banzuba zikhomi. Bankaka banzuba zimbata ayi bankamba:
Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:
68 —A Klisto, wutubikudila ayi wutukambi nani wubetidi e?
Познай ни, Христе, кой Те удари.
69 Piela wuba wuvuanda ku nganda, mu khati luphangu, kisadi kimosi ki nketo kiyiza ayi kinkamba: —Mamvaku bedingi ayi Yesu, muisi Ngalili!
А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.
70 Vayi Piela wutunuka kuandi va meso ma batu boso: —Ndisi zaba ko mambu momo wuntuba!
А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.
71 Bu kaba kuenda ku ndambu muelo wu luphangu, kuna nketo wunkaka wummona ayi wukamba batu bobo baba vana: —E e beno, lutala mutu wowo bedingi ayi Yesu muisi Nazaleti!
И когато излезе в предверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.
72 Piela wubuela tunuka diaka ayi wuleva ndefi ti: —Bukiedika ndisi zaba ko mutu wowo!
И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.
73 Buela kala fioti batu bobo baba vana bayiza vaba Piela ayi bankamba: —Bukiedika ti ngeyo widi wumosi mu batu bobo bila thubulu aku yilembo fundi.
След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.
74 Piela wutona leva ndefi ayi wu kitombila tsingulu: —Ndisi zaba ko mutu wowo! Muna thangu beni tsusu yikokudi.
Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.
75 Buna Piela wutebukila mambu momo Yesu kakamba ti: “Simbu tsusu yinkokula, buna ngeyo si wuthunukina mu zikhumbu zitatu.” Buna wutotuka ku nganda ayi wudila buwombo.
И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.
