Matthew 22
1 Yesu wuba yolukila diaka mu zinongo. Wuba kamba:
И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
2 —Kipfumu ki Diyilu kidedikini banga ntinu wumosi wusadisa nyengo mu diambu di dikuela di muanꞌandi wubakala.
Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 Wutuma bisadi biandi mu kuenda tedi batu bobo batumusu ku nyengo; vayi batu beni bamanga kuawa kuiza.
Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 Wubuela tuma diaka bisadi binkaka ayi wuba kamba: “Lukamba kuidi batu bobo batumusu ku nyengo ti mbeni kubika bidia; phondisidi zingombi ziama ayi bibulu biama bi mafuta; bima bioso bikubimini. Yizanu ku nyengo dikuela!”
Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5 Vayi batu bobo batumusu bamona mambu beni maphamba, bosi kadika mutu wuyenda kuandi: Wumosi ku tsolꞌandi, wunkaka ku kita kayenda.
но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6 Bobo basiala; bakanga bisadi biandi; babayamisa ayi babavonda.
а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 Buna ntinu wufuema ngolo ayi wufidisa masodi mandi mu vonda mimvondi beni ayi muvika divula diawu.
И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8 Bosi wukamba bisadi biandi: “bidia bi nyengo wu dikuela bikubimini. Vayi batu batumusu basi bafuana ko.
Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9 Diawu yendanu mu ziphambu zi zinzila, tumisanu batu boso lummona muingi biza ku nyengo wu dikuela.”
Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
10 Bisadi biyenda mu zinzila ayi bakutikisa batu boso bobo bamona; batu bamboti ayi bambimbi ayi nzo yi nyengo wu dikuela yiwala.
И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11 Ntinu bu kakota mu tala batu bobo baba mu nzo yi nyengo, wumona mutu wumosi wukambu vuata minledi mi nyengo wu dikuela.
А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
12 Buna wunyuvula: “A nkundi ama! A buevi kotidi vava ngeyo kambulu vuata minledi mi nyengo wu dikuela?” Vayi mutu beni kasia baka divutula ko.
И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13 Buna ntinu wukamba bisadi biandi: “Lunkanga malu ayi mioko; lunloza ku nganda kuidi tombi, kuna kuidi bidilu ayi nkuetosolo wu menu.”
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14 Bila batumusu badi bawombo vayi bobo basobulu badi bafioti.
Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
15 Buna Bafalisi bayenda ayi bafindana ziphaka bawu na bawu mu tomba diluaku di buidila Yesu mu mambu momo kalenda tuba niandi veka.
Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
16 Bamfidisila minlonguki miawu ayi batu ba dikabu di Elode. Batuba: —A Nlongi, tuzebi mboti ti ngeyo widi mutu wuntubanga kiedika, weta longa nzila yi Nzambi mu kiedika ayi wumonanga mutu boma ko bila wutalanga bizizi bi batu ko.
И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 Wutukambi buabu kani buevi wumbanza mu diambu diadi: minsua midi mu futa phaku kuidi Sezali voti nana?
Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
18 Vayi Yesu wuzaba mayindu mawu mambimbi ayi wutuba: —A bankua mayuya, bila mbi lukumfiedila e?
А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Mbonisanu zimbongo ziozi lumfutilanga phaku! Buna bannatina denali kimosi.
Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
20 Bosi wuba yuvula: —Zizi kiaki kinani ayi bisono biabi bi nani e?
Той им каза: Чий е този образ и надпис?
21 Bavutula ti: —Bi Sezali. Buna Yesu wuba kamba: —Diawu luvana bi Sezali kuidi Sezali ayi bi Nzambi kuidi Nzambi!
Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
22 Babo basimina buwombo bu bawa bobo; bambika ayi bayenda kuawu.
И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.
23 Muna lumbu beni kuandi, Basaduki, bobo beti tuba ti batu bafua balendi fuluka ko, bayiza kuidi Yesu ayi banyuvula:
В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
24 —A Nlongi, Moyize wukamba ti bakala dikuela bu kafuidi, enati kasi buta bana ko buna khombꞌandi kafueti vinginina nketo wowo kabikidi muingi kabutila khombꞌandi wufua bana.
Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
25 Vayi tuba ayi tsambuadi di bakhomba zi babakala. Muana wutheti wukuela nketo, wufua ayi kasia buta bana ko. Wubika nketoꞌandi kuidi khombꞌandi.
А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
26 Buawu bobo buvangimina kuidi khomba yoyo yimmuadi ayi yintatu nate kuidi yoyi yi tsambuadi.
също и вторият и третият, до седмият.
27 Ku nzimunina nketo beni mamvandi wufua.
А подир всички умря и жената.
28 A buna mu lumbu ki mfulukulu nketo beni wela ba wunani mu bawu tsambuadi bila bawu boso bankuela e?
И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.
29 Yesu wuba vutudila: —Lulembo kukivuni bila lusi zaba Masonoko ko ayi lusi zaba ko lulendo lu Nzambi.
А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
30 Ku nzimunina yi mfulukulu. Batu balendi buela kuelana ko ayi kuedusu ko vayi bela ba banga zimbasi mu Diyilu.
Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
31 Vayi mu diambu di mfulukulu yi bafua, lutengi ko mambu ma lukamba Nzambi:
А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
32 Minu ndidi Nzambi yi Abalahami, yi Isaki ayi yi Yakobi e? Nzambi kasi Nzambi yi batu bafua ko vayi Nzambi yi batu badi moyo.
“Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 Nkangu wu batu bu wuwa bobo basimina ngolo mu malongi mandi.
И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.
34 Bafalisi, bu bawa ti Yesu kangisidi miunu mi Basaduki, bakutakana va kimosi.
А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
35 Buna wumosi mu bawu wuba nlongi wu mina, wuyiza kumfiela. Buna wunyuvula:
И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 —A Nlongi! A Muina mbi wulutidi mu Mina mioso e?
Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 Yesu wumvutudila: —Zola Pfumu Nzambi aku mu ntimꞌaku woso, mu muelꞌaku woso ayi mu mayindu maku mamo.
А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
38 Wowo muina wulutidi ayi wawu wutheti.
Това е голямата и първа заповед.
39 Wummuadi wudedikini banga wowo wutheti wawu wawu: Zola ndiaku banga bu weta kukizodila ngeyo veka.
А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
40 Mina mioso ayi malongi ma mimbikudi madi mu Mina miami miodi.
На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
41 Bafalisi bu bakutakana va kimosi, buna Yesu wuba yuvula:
И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
42 —Buevi lumbanzila mu diambu di Klisto? Widi Muana nani e? Bamvutudila: —Widi Muana wu Davidi!
Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
43 Buna wuba kamba: —Buna buevi Davidi, mu lutumu lu Pheve, kantedila Pfumu e? Bila niandi wutuba:
Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
44 Pfumu wukamba kuidi Pfumuꞌama: Vuanda va koko kuama ku lubakala nate mbeni tula bambeni ziaku ku tsi bitambi biaku.
“Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?
45 Diawu, enati Davidi wuntedila “Pfumu” buna buevi kafueti bela muanꞌandi e?
Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
46 Kadi mutu wumosi kasia nunga ko kumvutudila mvutu. Ayi tona lumbu beni, kadi mutu wumosi kasia buela nunga ko mu kunyuvula diaka biuvu.
И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
