Matthew 19
1 Yesu bu kamanisa tuba mambu momo, wubotuka ku Ngalili, wuyenda mu bizunga bi Yuda ku disimu dinkaka di Yolidani.
Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Йордан.
2 Nkangu wu batu bawombo banlandakana ayi kuna kabelusila bambevo.
И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.
3 Bafalisi bayiza kuidi Yesu mu kumvukumuna ayi banyuvula: —Minsua midi kuidi bakala mu katula nketo andi va dikuela mu kioso-kioso bila e?
Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?
4 Wuba vutudila: —Lutengi ko ti vana thonono mvangi wuvanga bakala ayi nketo
А Той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от началото мъжко и женско, и е казал:
5 ayi wutuba: Diawu bakala kela bikila Dise diandi ayi ngudi andi mu bundana ayi nketoꞌandi; buna bawu buadi bela kituka mutu wumosi e?
“Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът”?
6 Buawu bobo basiedi diaka batu buadi ko vayi beka mutu wumosi. Diawu mutu kabika vambisa kibundisa Nzambi.
Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
7 Bafalisi bankamba: —Vayi buna bila mbi Moyize kavanina minsua kuidi bakala mu vana nkanda luvambunu kuidi nketo ayi kunkuka va dikuela e?
Казват му: Тогава Мойсей защо заповяда, мъжът й да й даде разводно писмо и да я напусне?
8 Yesu wuba vutudila: —Moyize wuluvana minsua mu vonda dikuela mu diambu di mintima mieno midi banga matadi. Vayi buawu ko bubela vana thonono.
Каза им: Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.
9 Vayi ndikulukamba: Woso mutu wumvambana ayi nketo andi, enati kasi vola kiphinga ko ayi kuedidi nketo wunkaka, buna luzaba ti bafueti kuntangila nkua kitsuza.
И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.
10 Buna minlonguki minkamba: —Enati bobo bufueti kadila bakala va ntuala nketo, buna kadi kuandi mfunu mu kuela.
Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.
11 Yesu wuba vutudila: —Batu boso balendi kikinina mambu momo ko vayi kuidi bobo kaka bavanu diawu.
А Той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.
12 Bukiedika bankaka balendi kuela ko bila badi bavokolo tona mbutukulu awu; bankaka bavokolo kuidi batu mu diambu babika kuela ayi bankaka bakivokolo bawu veka mu diambu di kipfumu ki Diyilu. Woso mutu wulenda kikinina mambu mama, bika kakikinina mawu.
Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.
13 Banatina Yesu bana balezi muingi kaba tetika mioko ayi kaba sambidila. Vayi minlonguki mitemina batu bobo banata bana beni.
Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмраха.
14 Vayi Yesu wuba kamba: —Lubika bana balezi biza kuidi minu; kadi kuba kandika bila kipfumu ki Diyilu kidi ki bobo baba dedikini.
А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
15 Wuba tetika mioko ayi wuyenda kuandi.
И възложи ръце на тях, и замина оттам.
16 Buna mutu wumosi wufikama vaba Yesu ayi wunyuvula: —A Nlongi, diambu mbi dimboti phanga muingi ndibaka luzingu lu mvu ka mvu e? (aiōnios g166)
И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот? (aiōnios g166)
17 Yesu wumvutudila: —Bila mbi wukunguivudila mu diambu dimboti e? Zaba ti wumosi kaka widi wumboti. Vayi enati tidi kota mu luzingu buna wufueti keba Mina.
А Той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.
18 Mutu beni wunyuvula: —A Mina mbi miomi e? Yesu wuvutula: —Kadi vonda, kadi vanga kitsuza, kadi yiba, kadi telama kimbangi ki luvunu.
Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;
19 Kinzika dise diaku ayi ngudi aku ayi zola ndiaku banga bobo weta kukizodila ngeyo veka.
Почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си.
20 Ditoko beni dituba: —Ndieta keba Mina mioso miomi vayi mbi bikambulu diaka va minu e?
Момъкът Му каза: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още недостига?
21 Yesu wumvutudila: —Enati tidi ba mutu wufuana; yenda mana sumbisa bima biobi bidi yaku bosi vana kuidi minsukami, buna ma wubaka kimvuama ku Diyilu, bosi yiza wundandakana!
Исус Му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.
22 Ditoko buna kawa mambu mama, wuyenda mu kiadi, bila kimvuama kiwombo kiba yandi.
Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 Bosi Yesu wukamba minlonguki miandi: —Bukiedika ndikulukamba ti didi diambu diphasi kuidi mutu widi kimvuama mu kota mu kipfumu ki Diyilu.
А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.
24 Ndikulukamba diaka ti kadi kuandi phasi kuidi kamela mu viokila va divudu di tsoma vayi bika kuidi mutu widi kimvuama mu kota mu kipfumu ki Nzambi.
При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
25 Minlonguki misimina buwombo mu diambu di mambu momo, miyuvula: —A buna nani lenda vuka e?
А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?
26 Yesu wuba sungimina bosi wutuba: —Kuidi batu malendi baka bu vangimina ko vayi kuidi Nzambi mamo malenda vangama.
А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.
27 Bosi Piela wunyuvula: —A beto tumana bika bima bioso mu diambu di kulandakananga, buevi buela bela mu diambu dieto e?
Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?
28 Yesu wuba vutudila: —Bukiedika ndikulukamba ti thangu mambu moso mela kituka mamona ayi bu Muana Mutu kela vuanda va Kundu kiandi ki Kipfumu mu nkembo, beno lundandakana, luela vuanda va kumi bikundu biodi mu diambu di sambisa kumi makanda muadi ma Iseli.
А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
29 Bosi woso mutu bikidi kani zinzo ziandi, kani bakhomba bandi zi babakala, bakhomba bandi zi baketo, kani Dise diandi, ngudi andi, bana bandi voti zitsola ziandi mu diambu diama wela baka bima biandi mu zikhama di zikhumbu ayi wela tambula luzingu lu kalumani. (aiōnios g166)
И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот. (aiōnios g166)
30 Vayi batu bawombo mu bobo badi buabu batheti bela ba batsuka ayi bobo badi buabu batsuka, bela ba batheti.
Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
