Matthew 14
1 Mu thangu yina nyadi Elode, wuwa tsangu yi Yesu.
В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;
2 Wukamba bisadi biandi: —Mutu wowo niandi Yowani Mbotiki, wufulukidi mu bafua, diawu kadidi lulendo lu vangila bikumu.
и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
3 Bila Elode wukangisa Yowani ayi wunkangisa mu zisieni bosi wunkotisa mu nloko mu diambu di Elodiasi nketo wu khombꞌandi Filipi.
Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;
4 Bila Yowani wuba tubidilanga Elode ti: —Wisi ko minsua mu kunkuela.
понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
5 Elode wuba tombanga kumvondisa, vayi nkangu wu batu kaba ntinanga bila batu baba monanga ti Yowani widi mbikudi.
И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
6 Vayi mu lumbu ki nyengo wu mbutukulu wu Elode, muana wu nketo wu Elodiasi wukina va meso ma batu bobo batumusu ayi wumonisa Elode khini.
А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.
7 Diawu kamvanina tsila mu leva ndefi ti mankamvana kima kioso kioki kanlomba.
Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
8 Mu diambu di zindongi zi ngudi andi, diawu kankambila: —Phani vava mu dilonga ntu wu Yowani Mbotiki.
А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
9 Ntinu wumona kiadi kiwombo. Vayi mu diambu di ndefi yi kaleva ayi mu diambu di batu bobo bavuanda yandi va meza, buna wuvana lutumu ti bamvana wawu.
Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
10 Buna wutuma mutu ku nloko muingi kenda zengi ntu wu Yowani.
И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.
11 Banata ntu andi mu dilonga ayi bavana wawu kuidi muana ndumba. Niandi wuyenda kuwuvana kuidi ngudi andi.
И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 Minlonguki mi Yowani miyiza bonga nituꞌandi ayi mizika yawu, bosi miyenda vumbudila Yesu kipholo.
А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
13 Yesu bu kawa nsamu beni, wukatuka kuna mu nlungu ayi wuyenda niandi veka ku buangu kikondolo batu. Vayi thangu nkangu wu batu bu wuwa wawu; batotuka mu mavula mawu ayi banlandakana mu malu.
А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
14 Yesu bu kakuluka mu nlungu, wumona nkangu wu batu bawombo. Wuba mona kiadi kiwombo ayi wubelusa bimbevo biawu.
И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
15 Mu thangu masika, minlonguki miyiza va kaba ayi minkamba: —Va buangu kikambulu batu tuidi bosi buisi bueka yila, diawu vutula batu baba mu mala muingi benda sumbi bidia!
А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.
16 Vayi Yesu wuba kamba: —Basi mfunu mu kuenda ko, luba vananu beno veka bidia!
А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
17 Buna bawu bamvutudila: —Tala, mapha matanu ayi zimbizi zizole zi nlangu kaka zidi yeto vava.
А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 Yesu wuba kamba: —Lundatina biawu vava.
А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
19 Bosi wutuma nkangu wu batu wuvuanda va biti, wubonga mapha matanu beni ayi zimbizi zizole, wuvumbula meso ku yilu ayi wuvutula matondo. Wubukuna mapha beni ayi wuvana mawu kuidi minlonguki ayi miawu mikabudila nkangu wu batu.
Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
20 Bawu boso badia ayi bayukuta. Batota bitini bisiadidila ayi biwesa kumi bipani biodi.
И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
21 Baboso badia baba nduka-nduka mili tanu yi babakala. Kadi tanga baketo ayi bana.
А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
22 Ku nzimunina Yesu wutuma minlonguki miandi mu kuma mu nlungu ayi mintuaminina ku disimu dinkaka. Niandi wusiala mu sindika nkangu wu batu.
И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
23 Thangu kamana sindika nkangu wu batu, wukuma ku mongo muingi kenda sambila va buangu ki niandi veka. Nate buisi buyila buna wukidi kuna niandi veka kaka.
И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 Mu thangu yina nlungu wutula va khatitsika mbu, wunikunu kuidi mayo bila muphepi wudengana nlungu.
А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
25 Mu thangu yi nya yi builu, Yesu wuyenda ku baba vayi wudiatila va mbata mbu.
А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26 Minlonguki bu mimmona wulembo diatila va mbata mbu, mimona boma ayi mituba: —Tala nkuyu e! Ayi mitona yamikina mu diambu di boma.
А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 Bosi Yesu wuba kamba: —Bika lukinda, bila minu kuandi; bikanu mona boma.
И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
28 Buna Piela wunkamba: —A Pfumu e! Enati bukiedika ngeyo kuandi, buna wukhamba ndiza kuidi ngeyo va mbata nlangu.
И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 Yesu wunkamba: —Yiza! Piela wutotuka mu nlungu, ayi wutona diata va mbata nlangu muingi kenda kuidi Yesu.
А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
30 Vayi bu kamona ti muphepi widi wu ngolo buna wumona boma. Bu katona diama, wuyamikina: —A! Pfumu! Wumvukisa e…!
Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
31 Bosi Yesu wunonuna koko, wunsimba ayi wunkamba: —Mutu wu minu kifioti, bila mbi memitini e?
И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32 Bakuma bawu buadi mu nlungu ayi vuka kimanisa.
И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
33 Bobo baba mu nlungu bafukama va ntualꞌandi ayi batuba: —Bukiedika widi Muana Nzambi!
А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34 Buna bamana sabuka mbu; batula mu tsi Ngenezaleti.
И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
35 Batu ba tsi yina, batembikisa tsangu mu zunga kina. Bosi batu bannatina bambevo ziawu zioso.
И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
36 Banleba ti kabika basimba kaka tsongi yi yunga kiandi. Babo bobo bansimba babeluka.
и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
