Mark 9
1 Ayi wubuela diaka: —Bukiedika ndikulukamba: batu bankaka badi vava balendi ba fuako nate bela mona Kipfumu ki Nzambi kinkuizila mu lulendo.
И рече им: Истина ви казвам: Има някои, от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.
2 Bilumbu bisambanu bu bivioka, Yesu wubonga Piela, Zaki ayi Yowani, wuba nata va bawu veka, va lutengo, va mbata mongo wumosi wunda. Wukituka va ntualꞌawu;
И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.
3 minledi miandi mitona lezama ayi mieka miphembi dio ve. Kuisi ko mutu va ntoto wumvimba beki buvedisila minledi muingi miba phembi yi phila yina
Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.
4 Tumbu zimbukila Eli ayi Moyize baba monikina; bansolula ayi Yesu.
И яви им се Илия с Мойсея, които се разговаряха с Исуса.
5 Buna Piela wukamba Yesu: —A Nlongi! Bulutidi mbote tukala kueto vava! Bika tutunga zinzozitatu zikapu: yimosi mu diambu diaku, yimosi mu diambu di Moyize, yimosi mu diambu di Eli.
А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия;
6 Bukiedika kasia zaba ko diambu dituba bila bawu boso boma baba mona.
защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.
7 Buna dituti dimosi dimonika ayi diba fuka. Mbembo yimosi yitotuka mu dituti beni, yiwakana: —Niandi, niawu muanꞌama wu luzolo, lunwila!
И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.
8 Muna yina thangu, minlonguki bu mitala ku ndambu ayi ndambu misia buela mona Moyize ayi Eli ko vayi Yesu kaka wusiala yawu.
И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.
9 Bu baba nengumuka mongo, Yesu wuba vana lutumunu ti babikakamba mambu mama bamueni kadi kuidi mutu wumosi nate Muana Mutu kelafuluka mu bafua.
И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
10 Balunda mambu beni vayi bayuvasana bawu yi bawu tsundu yi “fuluka mu bafua”.
И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.
11 Buna banyuvula: —A bila mbi minlongi mi Mina mieta tubila ti Eli kafueti tuama kuiza theti e?
И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?
12 Yesu wuba vutudila: —Bukiedika Eli kafueti tuama kuiza ayi wela kubika mambu moso. Vayi bila mbi disonimina mu minkanda ti Muana Mutu wela mona ziphasi ziwombo ayi wela sekonono e?
А Той им каза: Наистина, Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - [писано е], че трябва да пострада много и да бъде унизен.
13 Vayi minu ndikulukamba ti Eli wuyiza vayi bamvangila mambu bosobubela luzolo luawu banga bu disonimina mu diambu diandi.
Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.
14 Buna batula kuba minlonguki; bamona nkangu wu batu wuba zungidila ayi milembo findana ziphaka ayi minlongi mi Mina.
И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.
15 Vana vawu nkangu wu batu buna wumona Yesu, wusimina ngolo. Buna batu boso bazawula mu diambu bamvana mbote.
И веднага като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.
16 Buna wuba yuvula: —A diambu mbi lulembo findinina yawu ziphaka e?
И Той ги попита: За какво се препирате с тях?
17 Mutu wumosi wuba muna nkangu wumvutudila: —A Nlongi, ndinatiningi muanꞌama wu bakala widi pheve yi dibaba.
И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 Mu kioso kuandi buangu Pheve yimbimba yawu kumbuila, yeti kuntutumuna ngolo ayi weti totula difulu mu munu; weti kueta meno, bosi nitu yifueti mana kangama. Khembi minlonguki miaku muingi mikuka pheve beni vayi misi nunga ko.
И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.
19 Yesu wuba vutudila: —Tsungi yikambulu minu! Zithangu zikua ndiela kadila yeno va kimosi e? Zithangu zikua ndiela buela kangila ntima mu bila kieno e? Lundatina niandi.
А Той в отговор им каза: О роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.
20 Bantuadila muana beni. Pheve yimbimbi bu yitumbu mona Yesu, yitutumuna muana beni; muana wulumbama va tsi; muana wumvindumuka va tsi. Difulu dieka ntotuka va munu.
И доведоха го при Него. И като го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 Yesu wuyuvula dise diandi: —Tona thangu mbi katonina mona ziphasi ziazi e? Dise diandi divutula: —Tona mu bumuana buandi.
И попита Исус баща му: Колко време има откак му е станало това? А той каза: От детинство.
22 Zikhumbu ziwombo Pheve beni yimbimbi yeti kunlumba ku mbazu voti mu nlangu muingi yimvonda. Enati wulenda vanga diambu, bunabika wutumona kiadi, wutusadisa!
И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.
23 Yesu wumvutudila: —Enati wulenda! Mambu moso malenda vangama kuidi woso mutu wilukidi!
А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Vana vawu dise di muana diyamikina: —Nguilukidi, wutsadisa mu kambu kuama ku minu.
Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие.
25 Yesu bu kamona ti nkangu wu batu wulundumuka, buna wutemina pheveyimbimbi ayi wutuba: —A Pheve yimbimbi yeti kanga mbembo ayi matu ma muana, minu ndikutumina: Totuka mu muana wawu ayi muisi ko thangu mu buela vutuka mu niandi.
А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез от него, и да не влезеш вече в него.
26 Pheve yimbimbi yiyamikina, yitutumuna muana beni, bosi yitotuka. Muana beni weka banga wufua. Diawu batu boso baba vana batubila: “Yimeni, fuidi.”
И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.
27 Vayi yesu wunsimba mu koko, wuntedimisa, bosi muana beni wutelama.
Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.
28 Yesu bu kakota mu nzo, minlonguki miandi mieka kunyuvula va bawu veka: —A bila mbi beto tusi nunganga ko mu kuka pheve yoyo e?
И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 Yesu wuba vutudila: —Pheve yi phila yayi yeti totukila kaka mu lusambulu.
И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].
30 Babotuka muna zunga beni, baviokila ku Ngalili. Yesu kasia zola ko ti mutu ka buzaba
И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.
31 bila minlonguki miandi kaba longo; wuba kamba: —Muana Mutu wela yekolo mu mioko mi batu. Bela kumvonda. Vayi bilumbu bitatu bu biela vioka, wela fuluka mu bafua.
Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.
32 Vayi minlonguki misia sudika ko tsundu malongi beni, bosi boma miba mona mu kunyuvula biuvu.
Но те не разбраха думата, и бояха се да Го попитат.
33 Batula ku Kafalinawumi. Yesu bu kaba muna nzo, buna wuba yuvula: —A mambu mbi lulembo findininanga ziphaka mu nzila e?
И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?
34 Baboso baba dio sui! Bila bu baba mu nzila, bafindasana bawu nabawu ziphaka mu diambu di zaba nani muna badi lutidi munneni.
А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?
35 Yesu wuvuanda, wutumisa Kumi mimvuala miodi ayi vuba kamba: —Enati mutu tidi ba wutheti, buna kaba wutsuka mu batu boso ayikaba kisadi ki batu boso.
И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.
36 Bosi wubonga muana lezi, wuntelimisa va khatitsikꞌawu. Buna kambonga mu mioko miandi bosi wuba kamba:
Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, рече им:
37 —Woso wunyakula muana lezi wuphila yayi mu dizina diama, minu kuandi kayakudi. Ayi woso mutu wundiakudi buna bika sia ti minu kaka kayakudi vayi yakudi diaka mutu wowo wuthuma.
Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.
38 Bosi Yowani wunkamba: —Nlongi, tumueningi mutu wumosi wuntotula ziphevi zimbimbi mu dizinadiaku vayi tunkandikidingi bila katulandakananga ko.
Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.
39 Yesu wumvutudila: —Lubika kunkandika, bila kuisi ko mutu weti vanga kumu mu dizinadiama ayi zimbukulu weka kuthubidila mambu mambimbi.
А Исус рече: Недейте му запрещава; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.
40 Bila woso wukambu bumbeni kuidi beto buna ku ndambu eto kadi.
Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.
41 Tala, bukiedika ndikulukamba: woso kuandi mutu wukuluvana banza ti kopoyi nlangu mu dizina diama bila luidi batu ba Klisto, kalendi zimbisa ko mfutu andi.
Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.
42 Ayi wubuela tuba ti: —Woso mutu wumbuisa mu masumu wumosi mu bana balezi baba betikunguilukila, bulutidi mboti bankanga, mu tsingu, ditadi dinneni diodi beti nikina zitheti bosi banloza mu mbu.
А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.
43 Enati koko kuaku kulembo buisi mu masumu buna zenga kuawu bila mboti wukota mu luzingu ayi koko kumosi ayi kuenda ku bulungi, kuidi mbazuyizimanga ko ayi mioko miodi miduka. [ (Geenna g1067)
И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, (Geenna g1067)
44 Kuna zimvidi ziawu zilendi fua ko ayi mbazu yilendi zima ko.]
[дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
45 Enati kulu kuaku kulembo buisi mu masumu, buna zenga kuawu bilamboti wukota mu luzingu ayi kulu kumosi ayi mu lozo ku bulungi ayi malu muadi maduka. [ (Geenna g1067)
И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (Geenna g1067)
46 Kuna zimvidi ziawu zilendi fua ko ayi mbazu yilendi zima ko.]
[дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
47 Enati dieso diaku dieti kubuisa mu masumu, buna dovula diawu bila mboti wukota mu Kipfumu ki Nzambi ayi dieso dimosi ayi mu lozo ku bulungi ayi meso muadi maduka; (Geenna g1067)
И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (Geenna g1067)
48 kuna zimvidi ziawu zilendi fua ko ayi mbazu yilendi zima ko.
дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".
49 Bila kadika mutu wela kitulu lueki mu mbazu banga tsalu bu yinkitudilanga bidia lueki.
Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].
50 Tsalu kima kimboti vayi ti yisiedi ko lueki, buna buevi lulenda vutudila diakalueki luandi e? Diawu bika luba tsalu mu beno veka ayi zingilanganu mu ndembama beno na beno.
Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.
