Luke 24
1 Mu nsuka-nsuka wu lumbu kitheti ki sabala, baketo bayenda kudibumbi. Banata mafuta ma tsudi yi kitoko momo bakubika.
А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
2 Bamona ditadi difuka mualo wu dibumbi divindumunu va ndambu muelo.
О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
3 Bakota vayi basia mona ko nitu yi Pfumu Yesu.
И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
4 Buna bakidi yindula tsundu yi diambu diodi, bazimbukila batu buadibavuata minledi miba lezama batelama va ndambu.
И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
5 Sumbu bamona tsisi ayi bayinika bizizi biawu mu tsi, buna batu beni baba yuvula: —Bila mbi luntombila mutu widi moyo va khatitsika yi batu bafua e?
И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
6 Kasiedi vava ko vayi fulukidingi. Lutebuka moyo buevi kaluyolukilabuna wukidi ku Ngalili bu kalukamba ti:
Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7 “Muana Mutu kafueti yekulu mu mioko mi bankua masumu, wela bandu va dikulusi ayi wela fuluka mu lumbu kintatu.
като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
8 Buna batebukila mambu mandi momo moyo.
И спомниха си думите му.
9 Basia bika dibumbi, bavutuka kuawu ayi bavumbudila kipholo ki mambu moso mama kuidi kumi mimvuala wumosi ayi kuidi batu boso bankaka.
И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
10 Mu bawu muba Maliya muisi Mangadala, Zana, Maliya ngudi yi Zaki va kimosi ayi maketo bankaka basamuna mambu mama kuidi mimvuala.
А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
11 Vayi mimvuala mimanga wilukila mambu mawu bila mimonina mambu mawu banga mambu makambulu tsundu.
А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
12 Vayi Piela wutelama, wuzawula ku dibumbi. Bu kayinama, buna miomiminledi mikazikulu kaka kamona. Wuvutuka kuandi ku nzo andi wusiminamu diambu di mambu momo mavioka.
А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
13 Mu kina kiawu lumbu, minlonguki miodi miyenda ku buala bumosibaba ntedilanga Emawusi. Buala beni butatukila Yelusalemi nduka-ndukamu tezo ki kumi kilometele biodi.
И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
14 Miyolukila mambu moso momo mavioka.
И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
15 Bu miba solula ayi miba findana zimpaka, mizimbukila niandi veka Yesu wuba fikama ayi wuyenda yawu va kimosi.
И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 Vayi meso mawu maba mafuku mu diambu babika kumbakula.
Но очите им се удържаха да Го не познаят.
17 Buna wuba yuvula: —A mambu mbi momo lulembu yolukila bu lueti kuenda yendingi e? Mitelama ayi bizizi bi kiadi-kiadi.
И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
18 Wumosi mu bawu, dizina diandi Klewopasi wumvutudila: —Vayi buna ngeyo kaka mu batu bobo bamvuandanga ku Yelusalemikambulu zaba mambu maviokidi muawu mu bilumbu biabi e?
И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
19 Niandi wuba yuvula: —A mambu mbi momo e? Bawu bamvutudila: —Mambu mabuilulu Yesu muisi Nazaleti wubedi mbikudi wu lulendomu mavanga mandi ayi mu thubulu andi va ntuala Nzambi ayi va ntuala batu boso.
И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
20 Bapfumu zieto zi banganga Nzambi ayi bapfumu zieto zinyekudi mu diambu di banzengila nkanu wu lufua ayi mu diambu di bambanda va dikulusi.
и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
21 Diana tubedi tulanga ti niandi wukuiza kudi Iseli. Vayi talabuabu kiawu kiaki lumbu kintatu tona mambu beni makibelanga.
А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
22 Bukiedika kuandi ti baketo bankaka mu beto batuyindusidingi ngolo bu babedingi ku dibumbi va nsuka-nsuka.
При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
23 Sumbu basi monanga ko nitu andi, buna biza samunanga ti tsongolobamueningi; bamueningi zimbasi zibakembingiti bukiedika widi moyo.
и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 Buna bankaka mu bobo badi yeto bedingi ku dibumbi. Benda buanangamambu boso busamuniningi baketo; vayi, niandi, basi kummonanga ko.
И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
25 Buna Yesu wuba kamba: A batu bakambu diela ayi fuana phasi lummona mu mintima mu wilukila mambu moso mimbikudi mibikula.
И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26 A keti Klisto kafueti tuama mona phasi mu diambu di mambu momosimbu kakota mu nkembo andi e?
Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
27 Bosi Yesu wutona kuba sudikisa mambu moso masonama mu diambu dianditonina mu Moyize nate mu mimbikudi mioso.
И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
28 Vayi buna bafikama buala bobo baba kuenda; niandi wuvunikisa kuenda thama
И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 vayi bansimbidila bu banleba: —Vuanda yeto, tala buisi bueka yila ayi masika mazidi. Buna wukota yawu mu nzo ayi wuvuanda yawu.
Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 Wuvuanda yawu va meza, wubonga dipha ayi wudisakumuna, wudibukuna bosi wuba kabudila diawu.
И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
31 Buna meso mawu mazibuka ayi bambakula vayi kasia buela monikako, wutumbu zimbala va meso mawu.
И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 Buna bakambasana bawu na bawu: —Keti mintima mieto misi banga mu khini ko mu thangu kalembukutuyolukilanga mu nzila, bu katuzingu budidi masonuku e?
И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33 Muna yina thangu, bavutuka ku Yelusalemi. Bayiza bata kumi mimvuala wumosi buna bakutikini va kimosi ayi bobo baba yawu,
И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34 balembu tubi ti: —Bukiedika ti Pfumu fulukidingi; wukimonikisidingi kuidi Simoni.
които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 Buna minlonguki miodi beni mamvawu misamuna mambu momo mimonamu nzila ayi buevi miyiza bakudila Yesu mu thangu kabukuna dipha.
Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36 Buna bakidi solula mu diambu di mambu beni, Yesu wutelamava khatitsikꞌawu ayi wuba kamba: —Ndembama yibanga yeno.
И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
37 Vayi baboso batita, bamona tsisi bila babanzila ti nkuyu bamueni.
А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 Buna wuba kamba: —A bila mbi luekila tsisi-tsisi? Bila mbi mayindu mu mintima mieno?
И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 Talanu mioko miama ayi malu mama. Keti minu kuandi e! Bika lutsimba ayi lutala! Keti nkuyu kasi ko minsuni ayi mimvesi vayi lulembu moni kueno ti minu minsuni ayi mimvesi midi yama.
Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
40 Bu katuba bobo, wuba monisa mioko miandi ayi malu mandi.
И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
41 Bu bakambu vika wilukila mu diambu di khini ayi mu diambu di simina, buna wuba yuvula: —Kima kidia kidi yeno vava e?
Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
42 Buna bamvana tini ki mbizi ki lambu.
И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
43 Wukibonga ayi wukidia va meso mawu.
И взе та яде пред тях.
44 Bosi wuba kamba: —Tala mawu mama mambu ndilukamba buna ndikidi yeno va kimosimambu mamo masonama mu diambu diama mu Mina mi Moyize, mu minkanda mi mimbikudi ayi mu minkunga mafueti kaka dedakana!”
И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 Buna wuzibula diela diawu muingi babaka bu sudikila masonuku.
Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
46 Wuba kamba ti: —Disonama ti Klisto kafueti mona phasi ayi wela fuluka mu lumbu kintatu
И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
47 ayi bela samuna kuidi batu ba makanda moso tonina mu Yelusalemi ti mu dizina diandi, batu babalula mavanga ayi batambula nlemvo mu masumu mawu.
и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
48 Beno luidi bambangi ba mambu momo.
Вие сте свидетели на това.
49 Tala minu ndieka nduka kulufidisila biobi Dise diama kaluvaninatsila. Diawu beno luvuanda kaka mu divula nate luela vuiku lulendo lu diyilu.
И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
50 Bosi wuba nata ku nganda yi divula nate ku ndambu yi Betani. Kuna kamvumbudila mioko miandi ayi wuba sakumuna.
И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
51 Mu thangu kaba kubasakumuna, wuvambana yawu ayi wutombulu mu diyilu.
И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
52 Bawu buna bamana kunsambila, mu khini bavutukila ku Yelusalemi.
И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
53 Thangu ka thangu bavuanda kuawu mu nzo Nzambi mu diambu di zitisanga ayi kembisanga Nzambi.
и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
