John 6
1 Mambu momo bu mavioka, Yesu wusabuka ku disimu dinkaka di mbu wu Ngalili, wubeta tedila diaka mbu wu Tibeliadi.
След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро FOOTNOTE ( Гръцки: Море; ) и навсякъде другаде в това евангелие.
2 Nkangu wu batu wunlandakana bila batu bamona bikumu ki kavanga mu bambevo.
И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя
3 Yesu wumaka ku mongo; kuna kavuanda ayi minlonguki miandi.
И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
4 Muaki Pasika, nyengo wu Bayuda, wuba nduka.
А наближаваше юдейският празник пасхата.
5 Yesu bu kazungisa thalu mu zindambu zioso; wumona nkangu wu batu weti kuiza ku kaba, wuyuvula Filipi ti: —Filipi, kuevi tufueti sumbila mapha muingi batu baba badia e?
Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
6 Wutula bobo mu kummeka kuandi bila niandi veka wuzaba diambu mbi keka vanga.
(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
7 Filipi wumvutudila: —A mueni Nlongi: mapha makua tulenda sumbila mu zikhama zizole zi denali, malenda fuana muingi kadika mutu kabaka tini e?
Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 Nlonguki wumosi mu minlonguki miandi, Andele khomba yi Simoni Piela wunkamba:
Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
9 —Muana ditoko dimosi didi vava beki mapha matanu ayi zimbizi zizole zinlangu. Vayi mbi binsundula mu diambu di nkangu wu batu baba e?
Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10 Yesu wukamba: —Luvuandisa batu boso. Biti biwombo biba va buangu beni. Babakala bavuanda. Baba nduka-nduka mili tanu.
Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 Yesu wubonga mapha beni, wuvutula matondo, wukabudila batu bobo bavuanda. Wuba vana zimbizi boso bu bela luzolo luawu.
Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.
12 Bu bamana yukuta, Yesu wukamba minlonguki miandi: —Buabu, lukubika bitini biobi bisiadidi muingi ka diambu ko tini kimosi kibika bungana.
И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
13 Bakubika bitini beni; bawesa kumi ayi bipani biodi mu bitini bisiadidila mu mapha matanu momo batu badia.
И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
14 Batu bu bamona kumu kioki Yesu kavanga; buna bakamba ti: —Bukiedika kuandi ti mutu wowo niandi mbikudi wowo wufueti kuiza va nza!
Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
15 Yesu bu kazaba ti batidi kuiza ayi kunkitula ntinu mu kingolo; buna wuyenda diaka niandi veka ku mongo.
И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
16 Mu thangu masika, minlonguki miandi minengumuka ku mbi,
А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
17 mikuma mu nlungu ayi miyenda ku Kafalinawumi ku disimu dinkaka di mbu. Buisi buna buyididi vayi Yesu katudidi ko ku baba.
и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
18 Vuka kingolo ki muphepi kitona ayi mbu wunikuka ngolo.
и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19 Bu bavuila mu tezo nanga ki kilometele bitanu voti bisambanu, Yesu wulembo diatila va mbata nlangu ayi wufikama vaba nlungu. Tsisi yingolo yiba buila.
И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
20 Vayi Yesu wuba kamba: —Bikanu kueno mona tsisi bila minu kuandi!
Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
21 Bazola ku nkotisa mu nlungu, vayi muna thangu beni kaka bazimbukila nlungu wusesa va disimu, va buangu kioki baba kuenda.
Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22 Mu lumbu kilanda, nkangu wu batu wowo wusiala ku disimu di dinkaka di mbu, bu wumona ti vasia ba ko nlungu wunkaka botula kaka wowo minlonguki miandi mikuma ayi bu wumona ti Yesu kasia kuma ko mu nlungu banga minlonguki miandi, vayi minlonguki miandi miyenda miawu veka.
На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
23 Vayi minlungu minkaka miba ku Tibeliasi miyiza sesa va ndambu vovo badila mapha, Pfumu bu kamana vutula matondo.
(обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
24 Diawu nkangu bu wumona ti Yesu ayi minlonguki miandi basia ba vana ko, buna bakuma mu minlungu ayi bayenda ku Kafalinawumi mu kuenda tombi Yesu.
и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.
25 Bu bammona ku disimu dinkaka di mbu, banyuvula: —Labi, thangu mbi wizidingi kuaku e?
И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
26 Yesu wuba vutudila: —Bukiedika ndikulukamba ti: lulembo thombila bika sia ti mu diambu bu lumueni bikumu vayi mu diambu ludidi mapha ayi luyukutidi.
В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 Lusala, bika sia ti mu diambu di bidia bieta bola vayi lusala mu diambu di bidia biobi binzingilanga nate mu luzingu lukalumani, biobi Muana mutu kela kuluvana bila niandi Nzambi Dise katula dimbu. (aiōnios g166)
Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. (aiōnios g166)
28 Bawu banyuvula: —Buna mbi tuvanga muingi tuvanga mavanga ma Nzambi e?
Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
29 Yesu wuba vutudila: —Mavanga ma Nzambi mawu mama: wilukila mutu wowo kafidisa.
Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
30 Buna banyuvudila: —Kumu mbi ngeyo tidi vanga muingi beto tukimona ayi tuwilukila e? Mbi wukuiza vangi e?
Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
31 Bakulu beto badia mana mu dikanga banga bu busonimina: Wuba vana mapha maba ku Diyilu.
Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: Хляб от небето им даде да ядат.
32 Yesu wuba kamba: —Bukiedika ndikulukamba: bikanu banza ti Moyize niandi wuluvana diphadiodi diba ku Diyilu; vayi Siama niandi wuluveni dimpa di kiedika diodi diba ku Diyilu.
На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
33 Mutu wowo wuba ku diyilu niandi dipha di Nzambi ayi niandi wumvananga luzingu va ntoto.
Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
34 Bankamba: —Pfumu, wutuvananga dimpa beni mu zithangu zioso.
Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
35 Yesu wuba vutudila: —Minu ndidi dipha dimvananga luzingu. Woso mutu wunkuiza kuidi minu kalendi buela monanga nzala ko. Woso mutu wukunguilukila kalendi buela monanga phuila ko.
Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
36 Vayi ndilukembi ti beno lumbueni vayi lumengi kueno wilukila.
Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
37 Batu boso baphana Tata bela kuiza kuidi minu. Ndilendi ko loza woso mutu wunkuiza kuidi minu.
Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
38 Bila minu bu ndiba ku diyilu ndisia kuiza ko mu diambu di vanga luzolo luama vayi mu diambu di vanga luzolo lu mutu wowo wuthuma.
защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
39 Vayi luzolo lu mutu wowo wuthuma luawu lualu: ndibika zimbisakadi mutu wumosi mu batu boso bobo kaphana vayi ndibafulukisa mu lumbu ki tsuka.
И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
40 Luzolo lu Siama luawu lualu: woso mutu wummona Muana ayi wukunwilukila kabaka luzingu lukalumani ayi minu ndiela kumfulukisa mu lumbu ki tsuka. (aiōnios g166)
Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
41 Bayuda baniunguta mu diambu diandi bila niandi wutuba ti “minu ndidi dipha diba ku Diyilu.”
Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
42 Buna bawu batuba: Niandi ko Yesu Muana Zefu e? Keti tuzebi siandi ayi nguandi e? Buna buevi kalenda tubila ti ku Diyilu kaba e?
И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
43 Vayi Yesu wuba vutudila: —Bikanu kueno miunguta mu beno na beno!
Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
44 Bila mutu kalendi kuiza kuidi minu ko enati Dise diodi dithuma kasikuntuta ko ayi minu ndiela kumfulukisa mu lumbu kitsuka.
Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 Bila mimbikudi misonika: Babo, Nzambi wela kuba longa. Diawu woso mutu wuwa Tata ayi wulongu kuidi niandi, wela kuiza kuidi minu.
Писано е в пророците: Всички ще бъдат научени от Бога. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
46 Bila kuisi ko mutu wumona Tata vayi mutu wowo kaka wubakuidi Nzambi; niandi kaka wumona Tata.
Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
47 Bukiedika bukiedika ndikulukamba ti woso kuandi mutu wilukidi, niandi wela baka luzingu lukalumani. (aiōnios g166)
Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот. (aiōnios g166)
48 Minu ndidi dipha dimvananga luzingu.
Аз съм хлябът на живота.
49 Bakulu beno badia mana mu dikanga vayi bafua.
Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.
50 Vayi tala diawu diadi dipha diba ku Diyilu mu diambu di woso wukudidia kabika fua.
Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
51 Minu ndidi dipha dimvananga luzingu. Dipha beni ku Diyilu diba. Woso mutu wukudidia wela zinga mu zithangu zikazimani. Dipha diodi ndiela vanayawu nitu ama. Yawu ndiela vana mu diambu di luzingu lu nza. (aiōn g165)
Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света. (aiōn g165)
52 Bayuda bafindana bawu na bawu zimpaka, batuba: —Buna buevi mutu wowo kalenda kutuvanina nituꞌandi muingi tuyidia e?
Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?
53 Yesu wuba kamba: —Bukiedika ndikulukamba: enati lukadi dia nitu yi Muana Mutu ayi enati lukadi nua menga mandi, buna lulendi baka ko luzingu mu beno veka.
Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54 Bila woso mutu wela dia nituꞌama ayi wela nua menga mama, wela baka luzingu lukalumani ayi ndiela kumfulukisa mu lumbu ki tsuka. (aiōnios g166)
Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
55 Bila nituꞌama biawu bidia bikiedika, menga mama mawu nduinu yi kiedika.
Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
56 Woso wela dia nituꞌama ayi wela nua menga mama wela ba mu minu ayi minu ndiela ba mu niandi.
Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Bu didi ti Tata wuthuma widi moyo ayi minu ndilembo zingi mu diambudi Tata, diawu woso wundia nitu ama wela zinga mu diambu diama.
Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
58 Diawu diadi dipha diba ku Diyilu, disi ko banga diodi didiabakulu beno ayi bafua. Vayi woso wundia dipha diadi wela zinga mu mvu ka mvu. (aiōn g165)
Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха. (aiōn g165)
59 Yesu wutuba mambu momo bu kaba longa mu nzo lukutukunu ku Kafalinawumi.
Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
60 Bu bamana kunwa, buna bawombo mu minlonguki miandi mikamba: —A beno, mambu mama ngolo madi. Nani wulenda ku masudika e?
И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?
61 Yesu wuzaba ti minlonguki miandi miniunguta mu diambu dina, buna wuba kamba: —A buevi mambu mama malumonisini phasi mu mintima mieno e?
Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
62 Buna enati lumueni Muana Mutu kumini ku katuama ta…?
Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
63 Pheve yawu yimvananga luzingu. Nitu yisi kadi mfunu ko. Mambu mama ndilukembi mawu Pheve ayi luzingu.
Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
64 Vayi bankaka muna luidi bakadi wilukila. Bila Yesu wukizabila tona vana thonono batu bobo bankambu wilukila ayi wukizabila mutu wowo wela kunsumbisa.
Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
65 Yesu wubuela tuba diaka: —Diawu ndilukambila ti kuisi ko mutu wulenda kuiza kuidi minu, enati Tata kasi kumvana ko diluaku.
И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
66 Tona thangu yina, minlonguki miandi miwombo mivutuka, misia buela diata yandi va kimosi ko.
Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
67 Buna Yesu wuyuvula kumi bamvuala buadi: —A buevi, beno mamveno, lutidi kueno kuenda e?
За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68 Buna Simoni Piela wumvutudila: —Pfumu, kuidi nani tulenda diaka kuenda e? Ngeyo widi mambu mamvananga luzingu lukalumani. (aiōnios g166)
Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. (aiōnios g166)
69 Beto tuwilukidi ayi tuzebi ti ngeyo widi mutu wunlongo wu Nzambi.
и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
70 Yesu wuba kamba: —Keti minu ndilusobula beno kumi bamvuala buadi? Vayi wumosi mu beno beki pheve yi satana.
Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?
71 Yesu wutubila bobo mu diambu di Yuda Isikalioti, muana Simoni. Bila niandi wuzola kunsumbisa, niandi wuba wumosi mu kumi bamvuala buadi.
Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
