Acts 16

1 Polo wutula ku Delibe ayi ku Lisitele. Kuna kuba nlonguki wumosi, dizina diandi Timote; ngudi andi wuba Nyuda wutambula phulusu vayi dise diandi diba muisi Ngelese.

О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

2 Bakhomba baba ku Lisitele ayi ku Ikoniumi zitelimina Timote kimbangi kimboti.

О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни,

3 Polo wuzola ti Timote kenda yandi. Bu kambonga, buna wunzengisa nitu yi kibakala mu diambu di Bayuda bobo baba mu bibuangu bina bila batu boso bazaba ti dise diandi wuba muisi Ngelese.

Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък.

4 Mu mavula moso baviokila, basamuna mambu mazenga bamvuala ayi bakulutu ba Yeluzalemi ayi baba lomba batumimina mambu beni.

И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

5 Mabundu maba makinda mu minu ayi ntalu yi batu yibuelama lumbu ka lumbu.

Така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

6 Bosi basabuka Filingi ayi tsi yi Ngalatiya bila Pheve Yinlongo wuba kandika babika longa mambu ma Nzambi ku Azi.

И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

7 Bu batula ku ndilu yi tsi yi Misi, bazola kuenda ku Bitini vayi Pheve yi Yesu yisia kuba vana minsua ko.

и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна.

8 Vayi bu baviokila ku Misi, bayenda ku Tolowasi.

И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада.

9 Va builu, Polo wumona tsongolo. Wumona muisi Maseduani wuntelimina va ntuala ayi wunleba: —A Tata, lemvuka! Yiza ku Maseduani mu kutusadisa!

И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

10 Tsongolo yoyi bu yivioka, tutomba nzila mu kuenda ku Maseduani bila tumona ti niandi veka Nzambi wututela mu kuenda longi kuna Nsamu wumboti.

И като видя видението, веднага потърсихме [случай] да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

11 Tukota mu masuwa ku Tolowasi bosi tuyenda ku sanga ki Samotalasi. Mu lumbu kilanda, tutula ku Neyapolisi.

И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол,

12 Bosi tuyenda ku Filipi, divula dimosi dinneni di Maseduani diba mu mioko mi luyalu lu basi Loma. Bilumbu biwombo tukadila kuna.

и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

13 Mu lumbu ki saba, bu tutotuka ku divula, tuyenda ku muenda nlangu wuba ku difula di buala bila kuawu tubanzila kuidi buangu ki lusambulu. Tuvuanda ayi tusolula ayi baketo bobo bayiza kutakana.

А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.

14 Nketo wumosi, mu bobo baba nwa, dizina diandi Lidi, wuba muisi Tiatile; minledi mimbuaki kaba nsumbisanga. Wuba kinzikanga Nzambi. Pfumu wuzibula ntimꞌandi muingi kawa bumboti mambu ma Nzambi malonga Polo.

И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

15 Bu kabotama va kimosi ayi nzoꞌandi, wutuleba bu katukamba: —Enati lumueni ti ndidi wukuikama mu Pfumu buna luiza lukota ku nzoꞌama ayi luvuanda kuna. Buna wutuleba ngolo.

И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.

16 Lumbu kimosi bu tuba kuenda ku sambila. Tudengana mvika wumosi wu nketo wuba ayi pheve yimbimbi, yoyi kaba bikudilangamambu. Zimbikudulu ziandi zivana bapfumu bandi zimbongo ziwombo.

И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

17 Mvika beni wu nketo, wutulandakana ayi wuyamikina: —“Tala; batu baba badi bisadi bi Nzambi yi zangama, bawu balembo lulongi nzila yi phulusu.”

Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 Bilumbu biwombo kavangila buawu. Polo wumona kiadi mu tezo kiviokakana, wutala ku mbusa bosi wukamba pheve yimbimbi: —Mu dizina di Yesu Klisto, ndikutuma totuka mu ndumba yayi! Pheve yimbimbi yitotuka muna thangu yina.

Това тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19 Bapfumu zi mvika beni wu nketo bu zimona ti diana di buela bakila zimbongo dimana, buna zikanga Polo ayi Sila, babakoka va buangu ki batu bawombo ayi va ntuala mazuzi.

А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазаря пред началниците.

20 Baba funda kuidi bapfumu zi ntiliminadu ayi batuba: —Batu baba badi Bayuda, balembo tudi divunzi mu divula dieto.

И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

21 Balembo longi khadulu yoyi beto basi Loma tulendi kikinina ko ayi tulendi sadila ko.

като прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим.

22 Nkangu wu batu wufuemina Polo ayi Sila. Buna bapfumuzi ntiliminadu zituma babavula minledi ayi bababeta bikoti.

На това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 Bu babetolo ngolo, bosi baba kotisa mu nloko ayi bavana lutumunu kuidi nsungi wu nloko kaba sunga bumboti.

И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

24 Nsungi bu katambula lutumunu lolo, buna wuba tula mu vinga ki khati kidi muna khati nloko. Bosi wukangikisa malu mawu mu bitini bi makunzi ma mabaya.

който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25 Nduka-nduka midi miphipa, Polo ayi Sila basambila ayi bayimbidila Nzambi, bobo bankaka baba mu nloko ba bawa.

Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26 Buela zimbukila ntoto weka nikuka ngolo nate zifondasio zi nloko zinikuka, mielo mioso mi nloko mimana zibuka; zisieni zioso zi batu baba mu nloko zitabuka.

внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

27 Nsungi wu nloko wukotuka ayi bu kamona ti mielo mioso mimana zibuka; wutotula sabala kiandi ayi wuzola kukivonda bila kabanzilati batu ba nloko batina.

И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

28 Vayi Polo wuyamikina mu mbembo yingolo: —Bika kukivanga mbimbi, bila beto boso tuidi vava!

Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

29 Nsungi wu nloko wulomba muinda, wukota muna khati nloko, wufukama va ntuala Polo ayi Sila mu lukhuku.

Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30 Wuba totula ku nganda ayi wuba yuvula: —A bamueni, mbi phanga muingi ndivuka e?

и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?

31 Bamvutudila: —Wilukila Pfumu Yesu, buna mawu vuka ngeyo ayi nzo aku!

А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.

32 Banlonga mambu ma Pfumu ayi batu boso baba mu nzoꞌandi.

И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33 Muna builu, muna thangu beni, nsungi wu nloko wusukula ziphuta ziawu. Niandi wubotama va kimosi ayi nzo andi yoso.

И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови.

34 Wunata Polo ayi Sila ku nzoꞌandi, wuba vana bidia. Nzo andi yoso yimonakhini mu diambu bawilukila Nzambi.

И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35 Va nsuka, bapfumu zituma batu muingi bakamba nsungi wu nloko: —Yekula batu beni!

А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

36 Bosi nsungi wu nloko wukamba buawu kuidi Polo ti: —Bapfumu zitumini batu muingi ndiluyekula. Totukeno ayi yendanomu ndembama!

И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

37 Vayi Polo wuvutula: —Nana, beto tuidi basi Loma; basi kutusambisa ko; batubetisidi bikotiva meso ma batu; batukotisidi mu nloko. Vayi buabu batidi ku tuyekula mu kinsueki e! Nana! Biza tutotula bawu veka!

Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38 Batu bana bayenda kamba nsamu beni kuidi bapfumu. Bosi bapfumu zimonaboma bu ziwa ti Polo ayi Sila badi basi Loma.

И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се;

39 Bayenda kuna nloko, baleba Polo ayi Sila; babatotula ayi babalombababotuka mu divula dina.

и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

40 Polo ayi Sila bu batotuka mu nloko, bayenda ku nzo Lidi. Kunabamona bakhomba ayi babakindisa. Bosi bayenda kuawu.

А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.