Acts 13

1 Mu dibundu di Antioshi muba mimbikudi ayi minlongi mi Mina; muna muba Balinabasi, Simewoni mutu baba ntedilanga “Ningeli” bu dinsundula: “Ndombi”, Lusuisi muisi Silene, Manayeni mutu wuyunduka va kimosi ayi ntinu Elode ayi Sawuli.

О О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

2 Bu baba sadila Pfumu ayi kukifuisa nzala mu diambu di lusambulu, Pheve Yinlongo yituba: —Luphengumunina Balinabasi ayi Sawuli mu diambu di kisalu kioki ndiba tedila!

И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призвал.

3 Diawu bu bamana kukifuisa nzala mu diambu di lusambulu ayi bu bamana sambila, baba tetika mioko ayi baba bika benda.

а да бъдеш за спасение до края на земята".

4 Mu lutumunu lu Pheve Yinlongo, Balinabasi ayi Sawuli bayenda ku Selesi. Kuna babakila masuwa mu kuenda ku Sipeli.

И така те, изпратени от Светия Дух слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

5 Bu batula ku Salamine, balonga mambu ma Nzambi mu zinzo zi zikhutukunu zi Bayuda. Yowani wuba kuba sadisanga.

И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоана за свой прислужник.

6 Bu basabuka sanga kioso nate ku Pafosi, badengana Nyuda wumosi wuba nsadilanga mazi, dizina diandi Bali-Yesu, wuba mbikudi wu luvunu.

И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Вариисус,

7 Bali-Yesu wuba vuandanga va kimosi ayi Selingiusi Pawulusi, nyadi wu sanga, wuba mutu wu diela. Niandi wutumisa Balinabasi ayi Sawuli bila wuzola wa mambu ma Nzambi.

който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последния повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

8 Vayi Elimasi nkua mazi (yawu tsundu yi dizina diandi), wuba kakidila ayi wutomba bu zimbikisa minu ki Nyadi.

Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

9 Bosi Sawuli baba tedilanga diaka Polo bu kaba wuwala mu Pheve Yinlongo, wusungimina tala nkua mazi bosi wunkamba:

Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

10 —A ngeyo mutu wuwala luvunu ayi mutu wu mambu mambimbi, muana wu Satana mbeni yi mambu masonga, wulendi vonga ko mu vondanga zinzila zilulama zi Pfumu e?

О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

11 Vayi tala buabu koko ku Nzambi kueka kuvana thumbudulu; weka kituka phofo; wulendi buela mona ko muini mu ndambu bilumbu! Vana vawu weka mona mbungi ayi tombi mu meso, wubaluka mu zindambu zioso, wutomba mutu wulenda kunsimba mu koko mu kuntuadisa.

И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

12 Nyadi beni buna kamona mambu mama mavioka, wuwilukila bilawusimina mu diambu di malongi ma Pfumu.

Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.

13 Polo ayi bakundi bandi boso bakota mu masuwa ku Pafosi, bayenda ku Pelinge mu zunga ki Pamfili. Yowani wuvasuka yawu, wuvutuka kuandi ku Yelusalemi.

А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

14 Vayi bawu bu babotuka ku Pelinge, basabuka tsi ayi batula ku Antioshi mu zunga ki Pisidi. Mu lumbu ki saba, bu bakota mu nzo lukutukunu, buna bavuanda.

А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15 Buna bamana tanga minkanda mi Mina ayi mi mimbikudi, bapfumu zi nzo lukutukunu baba fidisila batu mu kuba kamba: —A bakhomba, enati mambu malenda kindisa batu madi yeno, buna lulenda tuba!

И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете.

16 Polo bu katelama, wuvumbula koko kuandi ayi wutuba: —A basi Iseli ayi beno boso lueti kinzika Nzambi, bika luwa:

Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израиляни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

17 Nzambi yi batu baba ba Iseli wusobula bakulu beto, wufunisa batu bu baba vuandanga mu tsi yi Ezipite ayi wuba totula mu koko kuandi ku lulendo.

Бог на тоя израилски народ избра бащите ни, и възвиси народа когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

18 Wuba sadisa mu makumaya ma mimvu mu dikanga.

И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

19 Bu kamana vonda tsambudi di makanda mu tsi Kana, wuba vana mawu banga kiuka.

И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

20 Mambu momo bu mavioka, nate nduka-nduka zikhama ziya ayi makumatanu ma mimvu, wuba vana mazuzi nate mu thangu mbikudi Samueli.

След това им дава съдии до пророка Самуил.

21 Bosi balomba ntinu; buna Nzambi wuba vana Sawuli muana Kisi, muisi dikanda di Benyamini; niandi wuba yadila mu makumaya ma mimvu.

После поискаха цар; и, Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

22 Vayi Nzambi wumvengumuna, wuba totudila Davidi mu ba ntinu, niandi Nzambi katelimina kimbangi kiaki: Ndimueni mu Davidi, muana Yese, mutu wudedakani banga ntimꞌama, wela vanga luzolo luama loso.

И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Йесеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля".

23 Vayi mu nkuna Davidi Nzambi katotudila Yesu, Mvulusi mu diambu Iseli bila bobo bubela tsilꞌandi.

От неговото потомство Бог, според обещанието си, въздигна на Израиля спасител, Исуса,

24 Tuamina ndizulu andi, Yowani wulonga batu boso malongi matedi mbotokolo bu bameni balula mavanga mawu.

след като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

25 Ku tsukusunu luzingu luandi, Yowani wuba yuvula: “Kuidi beno minu ndidi nani e? Minu ama ko mutu wowo lulembo vingila vayi niandi wela kuiza ku mbusꞌama. Minu ndisi fuana ko mu nianguna minsinga mi zisapatu ziandi.”

И като свършваше попрището си, Йоан казваше, Според както мислите, кой съм аз? Не съм оня, когото очаквате; но, ето, подир мене иде един, комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

26 A bakhomba ziama, beno luidi mu nkuna Abalahami, kuidi beno ayi kuidi bobobeti kinzika Nzambi, luzaba ti kuidi beto kuyiza mambu mama ma phulusu.

Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

27 Bila batu bakalanga ku Yelusalemi ayi bapfumu ziawu basia zaba Yesu ko, ayi basia sudika ko minkanda mi mimbikudi miba tangungu kadika lumbu ki saba. Badedikisa mambu beni bu bazengila Yesu nkanu.

Защото Ерусалимските жители и техните началници, като не го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като го осъдиха.

28 Ka diambu ko basia mona ko mu niandi kadi bila kikalenda vondolo vayi baleba Pilatu mu diambu kamvondisa.

Без да намерят в него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

29 Bu bamana dukisa mambu moso masonama mu diambu diandi, bankulula va nti ayi bantula mu ziami.

И когато изпълниха всичко, що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.

30 Vayi Nzambi wumfulukisa mu bafua!

Но Бог Го възкреси от мъртвите.

31 Bosi wukimonikisa mu bilumbu biwombo kuidi batu bobo bayenda yandi tona ku Ngalili nate ku Yelusalemi. Buabu batu beni bawu bayika bambangi bandi va meso ma batu.

И той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за него пред людете.

32 Beto, tulembo lusamunina Nsamu wumboti landila tsilayivana Nzambi kuidi bakulu beto

И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,

33 ti Nzambi wudedikisidi yawu kuidi beto bana bawu bu katotula banga busonimina mu Nkunga wummuadi: Widi Muanꞌama, buabu ndibutidi.

че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

34 Muaki wumfulukisa mu bafua muingi kabika buela fua. Diawu katubila ti: Ndiela kulusakumuna mu mambu manlongo, mavedila momo ndivanina Davidi tsila.

А че го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението, казва така: "Ще ви дам Верните милости, [обещани] на Давида".

35 Diawu katubila mu buangu kinkaka: Wulendi tala ko ti nitu yi mutu aku wunlongo yibola.

Защото и в друг Псалом казва, "Няма да оставиш Светеца си да види изтление".

36 Bila Davidi, bu kamana sala mu tsungi andi mu luzolo lu Nzambi, wufua ayi wuziku va buangu kimosi ayi bakulu bandi, bosi wubola.

Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

37 Vayi mutu wowo Nzambi kafulukisa, kasia bola ko.

А тоя, когото Бог възкреси не видя изтление.

38 A bakhomba; bika luzaba ti mu niandi muyizila ndemvokolo yi masumu.

И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез него се проповядва на вас прощение на греховете,

39 Ayi mu niandi, woso mutu wukunwilukila, wela kunnungisa mu mambu moso momo Mina mi Moyize milendi baka ko bu kulunungisila.

и че всеки, който вярва, се оправдава чрез него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.

40 Diawu, lulubuka muingi mambu matuba mimbikudi mabika kulubuila:

Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:

41 Lutala beno lueti vueza Nzambi, lusimina ayi lubotuka! bila minu ndieka vanga diambu mu bilumbu bieno, luisi ba wilukila diambu beni ko enati mutu wulusamunini diawu.

"Погледнете, презрители, очудете се, и се погубете; Защото аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

42 Bu batotuka ku nganda, baleba Polo ayi Balinabasi mu diambu di biza longi diaka mambu beni mu lumbu ki saba kinkuiza.

Когато си излизаха (из юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

43 Lukutukunu bu lumanisa mu nzo lukutukunu; Bayuda bawombo ayi basi makanda mankaka baba sadilanga Nzambi, bobo bakikinina Kiyuda, balandakana Polo ayi Balinabasi; basolula yawu ayi baba kindisa mu tatamana mu nlemvo wu Nzambi.

И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла И Варнава; които, като се разговаряха с тях увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

44 Mu lumbu ki saba kilanda, nduka-nduka divula dioso dikutakana mu wa mambu ma Nzambi.

На следващата събота се събра почти целия град да чуят Божието слово.

45 Vayi Bayuda bu bamona nkangu wu batu, bamona kikhenene ayi bavunisa Polo mu mambu momo kaba tuba, bamvunisa ayi bavueza Nzambi.

А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.

46 Polo ayi Balinabasi babakamba mu bukhafi boso ti: —Kuidi beno theti kufueti samununu Mambu ma Nzambi vayi sumbu lu malozidi ayi sumbu lukimonisini ti luisi bafuana ko mu baka luzingu lukalumani, tala tueka mbaluka kuidi Bapakanu. (aiōnios g166)

Но Павел и Варнава говориха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първом на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците. (aiōnios g166)

47 Bila Pfumu wutuvana lutumunu ti: Ndibieka mu ba kiezila kuidi Bapakanu mu diambu di nata phulusu nate ku sukisina ntoto.

Защото така ни заповяда Господ, казвайки: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

48 Bapakanu bu bawa mambu mama, bamona khini. Baniemisa mambu ma Nzambi ayi bobo bakubuku mu baka luzingu lukalumani bawilukila. (aiōnios g166)

И езичниците, като слушаха това, радваха се, и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. (aiōnios g166)

49 Mambu ma Pfumu ma tembakana mu tsi yoso.

И Господнето учение се разпространяваше по цялата тая страна.

50 Vayi Bayuda bakambisila baketo bobo baba luvalu, baba sadilanga Nzambi va kimosi ayi batu ba luvalu ba divula beni; batona yamisa Polo ayi Balinabasi ayi baba kuka mu zunga kiawu.

А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и, като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

51 Polo ayi Balinabasi bakukumuna mbungi-mbungi yiba mu malu mawu, bayenda ku Ikonuimi.

А те оттърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

52 Muaki minlonguki miba miwala mu khini ayi mu Pheve Yinlongo.

А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.