Küylǝrning küyi 8
1 «Aⱨ, apamning kɵksini xoriƣan inimdǝk bolsang’idi! Seni talada uqritar bolsam, sɵyǝttim, Wǝ ⱨeqkim meni kǝmsitmǝytti.
Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерих вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.
2 Mǝn seni yetǝklǝyttim, Apangning ɵyigǝ elip kirǝttim; Sǝn manga tǝlim berǝtting; Mǝn sanga tetitⱪu xarabidin iqküzǝttim; Anarlirimning xǝrbitidin iqküzǝttim.
Взел бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.
3 Uning sol ⱪoli bexim astida bolatti, Uning ong ⱪoli meni silaytti!».
Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегръщала.
4 «Silǝrgǝ tapilaymǝnki, i Yerusalem ⱪizliri — «Uning waⱪit-saiti bolmiƣuqǝ, Silǝr muⱨǝbbǝtni oyƣatmanglar, ⱪozƣimanglar!»
Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта ми, Преди да пожелае.
5 «Daladin qiⱪiwatⱪan bu zadi kim? Ɵz sɵyümlükigǝ yɵlinip?» «Mǝn alma dǝrihi astida seni oyƣatⱪanidim; Axu yǝrdǝ apang tolƣaⱪ yǝp seni dunyaƣa qiⱪarƣanidi; Axu yǝrdǝ seni tuƣⱪuqi tolƣaⱪ yǝp seni qiⱪarƣanidi».
Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там те роди родителката ти.
6 «Meni kɵnglünggǝ mɵⱨürdǝk, Bilikinggǝ mɵⱨürdǝk basⱪaysǝn; Qünki muⱨǝbbǝt ɵlümdǝk küqlüktur; Muⱨǝbbǝtning ⱪizƣinixi tǝⱨtisaradǝk rǝⱨimsiz; Uningdin qiⱪⱪan ot uqⱪunliri, — Yaⱨning dǝⱨxǝtlik bir yalⱪunidur! (Sheol h7585)
Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен. (Sheol h7585)
7 Kɵp sular muⱨǝbbǝtni ɵqürǝlmǝydu; Kǝlkünlǝr uni ƣǝrⱪ ⱪilalmaydu; Birsi: «Ɵy-tǝǝlluⱪatlirimning ⱨǝmmisini berip muⱨǝbbǝtkǝ eriximǝn» desǝ, Undaⱪta u adǝm kixining nǝziridin pütünlǝy qüxüp ketidu».
Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.
8 «Bizning kiqik singlimiz bardur, Biraⱪ uning kɵksi yoⱪtur; Singlimizƣa ǝlqilǝr kǝlgǝn künidǝ biz uning üqün nemǝ ⱪilimiz?»
Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим със сестра си в деня, когато стане дума за нея?
9 «Əgǝr u sepil bolsa, Biz uningƣa kümüx munar salimiz; Əgǝr u ixik bolsa, Biz uni kedir tahtaylar bilǝn ⱪaplaymiz».
Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я оградим с кедрови дъски.
10 «Ɵzüm bir sepildurmǝn, Ⱨǝm mening kɵksilirim munarlardǝktur; Xunga mǝn uning kɵz aldida hatirjǝmlik tapⱪan birsidǝk boldum».
Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение.
11 «Sulaymanning Baal-Ⱨamonda üzümzari bar idi, Üzümzarini baƣwǝnlǝrgǝ ijarigǝ bǝrdi; Ularning ⱨǝmmisi mewisi üqün ming tǝnggǝ apirip berixi kerǝk idi;
Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
12 Ɵzümning üzümzarim mana mening aldimda turidu; Uning ming tǝnggisi sanga bolsun, i Sulayman, Xuningdǝk ikki yüz tǝnggǝ mewisini baⱪⱪuqilarƣa bolsun».
Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт; Хилядата нека са на тебе Соломоне, И двете на ония, които пазят плода му.
13 «Ⱨǝy baƣlarda turƣuqi, Ⱨǝmraⱨlar awazingni angliƣusi bar; Mangimu uni anglatⱪuzƣaysǝn».
О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми и аз да го чуя.
14 «I sɵyümlüküm, tez bolǝ, Jǝrǝn yaki yax buƣidǝk bol, Tetitⱪular taƣliri üstidǝ yügürüp!»
Бързай, възлюбени мои, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.
