Ⱨekmǝt topliƣuqi 9
1 Mǝn xularning ⱨǝmmisini eniⱪlax üqün kɵngül ⱪoydum; xuni bayⱪidimki, mǝyli ⱨǝⱪⱪaniy kixi yaki dana kixi bolsun, xundaⱪla ularning barliⱪ ⱪilƣanliri Hudaning ⱪolididur, dǝp bayⱪidim; insan ɵzigǝ muⱨǝbbǝt yaki nǝprǝtning kelidiƣanliⱪini ⱨeq bilmǝydu. Uning aldida ⱨǝrⱪandaⱪ ix boluxi mumkin.
Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях.
2 Ⱨǝmmǝ adǝmgǝ ohxax ixlar ohxax peti kelidu; ⱨǝⱪⱪaniy wǝ rǝzil kixigǝ, meⱨriban kixigǝ, pak wǝ napak, ⱪurbanliⱪ ⱪilƣuqi wǝ ⱪurbanliⱪ ⱪilmiƣuqiƣimu ohxax ⱪismǝt bolidu; yahxi adǝmgǝ ⱪandaⱪ bolsa, gunaⱨkarƣa xundaⱪ bolidu; ⱪǝsǝm iqküqigǝ wǝ ⱪǝsǝm iqixtin ⱪorⱪⱪuqiƣimu ohxax bolidu.
Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На оногоз, който жертва, и на оногоз, който не жертва; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.
3 Mana ⱨǝmmigǝ ohxaxla bu ixning kelidiƣanliⱪi ⱪuyax astidiki ixlar arisida külpǝtlik ixtur; uning üstigǝ, insan balilirining kɵngülliri yamanliⱪⱪa tolƣan, pütün ⱨayatida kɵnglidǝ tǝlwilik turidu; andin ular ɵlgǝnlǝrgǝ ⱪoxulidu.
Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.
4 Qünki tiriklǝrgǝ ⱪoxulƣan kixi üqün bolsa ümid bar; qünki, tirik it ɵlgǝn xirdin ǝla.
Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
5 Tiriklǝr bolsa ɵzlirining ɵlidiƣanliⱪini bilidu; biraⱪ ɵlgǝnlǝr bolsa ⱨeqnemini bilmǝydu; ularning ⱨeq in’ami yǝnǝ bolmaydu; ular ⱨǝtta adǝmning esidin kɵtürülüp ketidu, ⱪayta kǝlmǝydu.
Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;
6 Ularning muⱨǝbbiti, nǝpriti wǝ ⱨǝsǝthorluⱪimu alliⱪaqan yoⱪalƣan; ⱪuyax astida ⱪilinƣan ixlarning ⱨeqⱪaysisidin ularning mǝnggügǝ ⱪayta nesiwisi yoⱪtur.
Още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.
7 Barƣin, neningni huxalliⱪ bilǝn yǝp, xarabingni huxhuyluⱪ bilǝn iqkin; qünki Huda alliⱪaqan mundaⱪ ⱪilixingdin razi bolƣan.
Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.
8 Kiyim-keqǝkliring ⱨǝrdaim ap’aⱪ bolsun, huxbuy may bexingdin kǝtmisun.
Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.
9 Huda sanga ⱪuyax astida tǝⱪsim ⱪilƣan bimǝnǝ ɵmrüngning barliⱪ künliridǝ, yǝni bimǝniliktǝ ɵtküzgǝn barliⱪ künliringdǝ, sɵyümlük ayaling bilǝn billǝ ⱨayattin ⱨuzur alƣin; qünki bu sening ⱨayatingdiki nesiwǝng wǝ ⱪuyax astidiki barliⱪ tartⱪan japayingning ǝjridur.
Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.
10 Ⱪolung tutⱪanni barliⱪ küqüng bilǝn ⱪilƣin; qünki sǝn baridiƣan tǝⱨtisarada ⱨeq hizmǝt, mǝⱪsǝt-pilan, bilim yaki ⱨekmǝt bolmaydu. (Sheol h7585)
Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба (Или: Шеол), дето отиваш. (Sheol h7585)
11 Mǝn zeⱨnimni yiƣip, ⱪuyax astida kɵrdumki, musabiⱪidǝ ƣǝlibǝ yǝltapanƣa bolmas, ya jǝngdǝ ƣǝlibǝ palwanƣa bolmas, ya nan dana kixigǝ kǝlmǝs, ya bayliⱪlar yorutulƣanlarƣa kǝlmǝs, ya iltipat bilimliklǝrgǝ bolmas — qünki pǝyt wǝ tasadipiyliⱪ ularning ⱨǝmmisigǝ kelidu.
Обърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.
12 Bǝrⱨǝⱪ, insanmu ɵz waⱪti-saitini bilmǝydu; beliⱪlar rǝⱨimsiz torƣa elinƣandǝk, ⱪuxlar tapan-tuzaⱪⱪa ilinƣandǝk, bularƣa ohxax insan baliliri yaman bir kündǝ tuzaⱪⱪa ilinidu, tuzaⱪ bexiƣa qüxidu.
Защото и човек не знае времето си; Както рибите, които се улавят в жестока (Еврейски: зла) мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.
13 Mǝn yǝnǝ ⱪuyax astida danaliⱪning bu misalini kɵrdum, u meni qongⱪur tǝsirlǝndürdi;
И това видях като задача (Еврейски: мъдрост) под слънцето, (И тя ми се видя голяма: )
14 Kiqik bir xǝⱨǝr bar idi; uningƣa ⱪarxi büyük bir padixaⱨ qiⱪip, uni ⱪorxap, uningƣa ⱨujum ⱪilidiƣan yoƣan potǝylǝrni ⱪurdi.
Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, и издигна против него големи могили.
15 Biraⱪ xǝⱨǝrdin namrat bir dana kixi tepilip ⱪaldi; u uni ɵz danaliⱪi bilǝn ⱪutuldurdi; biraⱪ keyin, ⱨeqkim bu namrat kixini esigǝ kǝltürmidi.
Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оногоз сиромах човека.
16 Xuning bilǝn mǝn: «Danaliⱪ küq-ⱪudrǝttin ǝwzǝl» — dedim; biraⱪ xu namrat kixining danaliⱪi keyin kɵzgǝ ilinmaydu, uning sɵzliri anglanmaydu.
Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.
17 Dana kixining jimjitliⱪta eytⱪan sɵzliri ǝhmǝⱪlǝr üstidin ⱨoⱪuⱪ sürgüqining warⱪiraxliridin eniⱪ anglinar.
Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на оногоз, който властва между безумните.
18 Danaliⱪ urux ⱪoralliridin ǝwzǝldur; biraⱪ bir gunaⱨkar zor yahxiliⱪni ⱨalak ⱪilidu.
Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.
