Зәбур 64
1 Нәғмичиләрниң бешиға тапшурулуп оқулсун дәп, Давут язған күй: — И Худа, аһлиримни көтәргәндә, мени аңлиғайсән! Һаятимни дүшмәнниң вәһшилигидин қуғдиғайсән!
За първия певец. Давидов псалом. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; Опази живота ми от страх от неприятеля.
2 Қара нийәтләрниң йошурун сүйқәстлиридин, Яманлиқ әйлигүчи қарға-қузғунлардин аман қилғайсән.
Покрий ме от тайния съвет на злодейците, От сганта на беззаконниците,
3 Улар тиллирини қиличтәк өткүр билиди; Мукәммәл адәмни йошурун җайдин етиш үчүн, Улар оқини бәтлигәндәк зәһәрлик сөзини тәйярлиди. Улар қилчә әймәнмәй туюқсиз оқ чиқириду.
Които острят езика си като меч, И прицелват горчиви думи като стрели,
За да устрелят тайно непорочния; Внезапно го устрелват, и не се боят.
5 Улар бәтнийәттә бир-бирини риғбәтләндүрүп, Йошурун қапқан қурушни мәслиһәтлишип, «Бизни ким көрәләйтти?» — дейишмәктә.
Насърчават се в едно зло намерение, Наговарят се да поставят скришно примки, И казват: Кой ще ги види?
6 Улар қәбиһликкә интилип: — «Биз издинип, әтраплиқ бир тәдбир тепип чиқтуқ!» — дәйду; Инсанниң ич-бағри вә қәлби дәрвәқә чоңқур вә [билип болмас] бир нәрсидур!
Измислят беззакония; Думат: Изпълнихме добре обмислено намерение. А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки.
7 Лекин Худа уларға оқ атиду; Улар туюқсиз зәхимлиниду.
Но Бог ще ги устрели; От внезапна стрела ще бъдат ранени.
8 Улар өз тили билән путлишиду; Уларни көргәнләрниң һәммиси өзини нери тартиду.
Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; Всички, които ги гледат, ще поклащат глава.
9 Һәммә адәмни қорқунуч басиду; Улар Худаниң ишлирини баян қилиду, Бәрһәқ, улар униң қилғанлирини ойлинип савақ алиду.
И всички човеци ще се убоят; Ще разгласят делото на Бога, Защото ще разберат действието Му.
10 Һәққанийлар Пәрвәрдигарда хошал болуп, Униңға тайиниду; Көңли дурус адәмләр роһлинип шатлиниду.
Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него; И ще се хвалят всички, които са с право сърце.
