Пәнд-несиһәтләр 29

1 Қайта-қайта әйиплинип туруп йәнә бойни қаттиқлиқ қилған киши, Туюқсиздин давалиғусиз янҗилар.

Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.

2 Һәққанийлар гүлләнсә, пухралири шатлинар, Қәбиһләр һоқуқ тутса пухра налә-пәряд көтирәр.

Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.

3 Даналиқни сөйгән оғул атисини хуш қилар; Бирақ паһишиләргә һәмраһ болған униң мал-мүлкини бузуп-чачар.

Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.

4 Падиша адаләт билән жутини тинич қилар; Бирақ баҗ-селиқ салған болса, уни вәйран қилар.

Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.

5 Өз йеқиниға хушамәт қилған киши, Униң путлириға тор тәйярлап қойғандур.

Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.

6 Рәзил адәмниң гунайи өзигә қапқан ясап қурар; Бирақ һәққаний киши нахшилар билән шатлинар.

В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.

7 Һәққаний киши мискинниң дәвасиға көңүл бөлүр; Бирақ яманлар болса бу ишни чүшәнмәс.

Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.

8 Һакавур кишиләр шәһәрни қутритип давалғутар; Бирақ ақиланиләр аччиқ ғәзәпләрни яндурар.

Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.

9 Дана киши ахмақ билән дәвалашса, Ахмақ һүрпийиду яки күлиду, нәтиҗиси һаман течлиқ болмас.

Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.

10 Қанхорлар пак-диянәтликләргә нәпрәтлинәр; Дурусларниң җенини болса, улар қәстләр.

Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.

11 Ахмақ һәрдайим ичидики һәммини ашкарә қилар; Бирақ дана өзини бесивалар.

Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.

12 Һөкүмдар ялған сөзләргә қулақ салса, Униң барлиқ хизмәткарлири яман үгәнмәй қалмас.

Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.

13 Гадай билән уни әзгүчи киши бир зиминда яшар; Һәр иккисиниң көзини нурландурғучи Пәрвәрдигардур.

Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.

14 Йоқсулларни диянәт билән сориған падишаниң болса, Тәхти мәңгүгә мәһкәм турар.

Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.

15 Таяқ билән тәнбиһ-несиһәт балиларға даналиқ йәткүзәр; Бирақ өз мәйлигә қоюп берилгән бала анисини хиҗаләткә қалдурар.

Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.

16 Яманлар гүллинип кәтсә, наһәқлик көпийәр; Лекин һәққанийлар уларниң жиқилғинини көрәр.

Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.

17 Оғлуңни тәрбәлисәң, у сени арам тапқузар; У көңлүңни сөйүндүрәр.

Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.

18 [Пәрвәрдигарниң] вәһийси болмиған әлниң пухралири йолдин чиқип башпанаһсиз қалар; Лекин Тәврат-қануниға әмәл қилидиған киши бәхитликтур.

Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.

19 Қулни сөз биләнла түзәткили болмас; У сөзүңни чүшәнгән болсиму, етивар қилмас.

Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.

20 Ағзини басалмайдиған кишини көргәнму? Униңдин үмүт күткәндин, ахмақтин үмүт күтүш әвзәлдур.

Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

21 Кимки өз қулини кичигидин тартип өз мәйлигә қоюп бәрсә, Күнләрниң биридә униң бешиға чиқар.

Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.

22 Териккәк киши җедәл-маҗира қозғап турар; Асан аччиқлинидиған кишиниң гуналири көптур.

Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.

23 Мәғрурлуқ кишини пәс қилар, Бирақ кәмтәрлик кишини һөрмәткә ериштүрәр.

Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.

24 Оғри билән шерик болған киши өз җениға дүшмәндур; У сорақчиниң [гува беришкә] агаһландурушини аңлисиму, лекин раст гәп қилишқа петиналмас.

Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.

25 Инсан балисидин қорқуш адәмни қапқанқа чүшүриду; Бирақ кимки Пәрвәрдигарға таянған болса, у бехәтәр көтириләр.

Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.

26 Көп кишиләр һөкүмдардин илтипат издәп жүрәр; Бирақ адәмниң һәқ-рисқи пәқәт Пәрвәрдигарниңла қолидидур.

Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.

27 Наһәқләр һәққанийларға жиркиничликтур; Дурус йолда маңған кишиләр яманларға жиркиничликтур.

Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.