Аюп 9
1 Аюп җававән мундақ деди: —
А Иов в отговор рече:
2 Вай, сениңла тоғра, [дунияни] һәқиқәтән сән дегәндәк дәп билимән! Бирақ инсан балиси қандақ қилип Тәңри алдида һәққаний болалисун?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Һәтта әгәр бириси униң билән дәвалишишқа петиналиса, Шу [киши] мәсилиләрниң миңдин биригиму җавап берәлмәйду.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 Униң қәлбидә чоңқур даналиқ бардур, У зор күч-қудрәткә егидур; Кимму Униңға қарши чиқип, жүригини том қилип, Кейин теч-аман қалған?
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 У тағларни ғәзивидә ғулатқанда, Уларға һеч билдүрмәйла уларни жулуп ташлайду.
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 У йәр-зиминни тәвритип өз орнидин қозғитиду, Шуниң билән униң түврүклири титрәп кетиду.
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 У қуяшқа көтирилмә дәп сөз қилсила, у қопмайду; У [халиса] юлтузларниңму нурини печәтләп қоялайду.
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 Асманларни кәң яйғучи пәқәт удур, У деңиз долқунлири үстигә дәссәп жүриду.
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 У йәттә қарақчи юлтуз, Орион юлтуз түркүми вә қәлб юлтуз топини, Җәнубий юлтуз түркүмлириниму яратқан.
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 У һесаплиғусиз улуқ ишларни, Санап түгитәлмәйдиған карамәт ишларни қилиду.
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Қара, У йенимдин өтиду, бирақ мән Уни көрмәймән; У өтүп кетиду, бирақ Уни байқалмаймән.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 Мана, У елип кетиду, ким Уни Өз йолидин яндуралисун? Ким Униңдин: «Немә қиливатисән» дәп сорашқа петиналисун?
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 Тәңри ғәзивини қайтурувалмайду; Раһабниң ярдәмчилири Униң айиғиға баш егиду.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 Шундақ туруқлуқ, мән қандақму униңға җавап берәләйттим. Мән муназирә қилғидәк қандақ сөзләрни таллалайттим?
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Мабада мән һәққаний болсамму, Мән йәнила Униңға җавап берәлмәйттим; Мән пәқәт сотчимға илтиҗала қилалайттим.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 Мән Униңға илтиҗа қилған вә У маңа җавап бәргән болсиму, Мән техи Униң садайимни аңлиғанлиғиға ишәш қилалмиған болаттим;
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 У боран-чапқунлар билән мени езиду, У ярилиримни сәвәпсиз көпәйтмәкта.
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 У маңа һәтта нәпәс елишқиму рухсәт бәрмәйду, Әксичә У маңа дәрд-әләмни жүкливәтти.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 Күч-қудрәт тоғрисида гәп қилсақ, мана, Униңдин күчлүк [йәнә башқа ким] бар? Адаләткә кәлсәк, ким Уни сотқа чақиралисун?!
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 Мән өзүмни ақлимақчи болсам, өз ағзим өзүмни гунаға патурар, Қосурсиз болған болсам, У йәнила мени әгир дәп бекитәр.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Бирақ мән әслидә ейибсиз едим. Мәйли, өзүмниң қандақ болидиғанлиғим билән пәрвайим пәләк! Өз җенимдин тойдум!
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 Һәммә иш охшаш екән; шуңа мән дәймәнки, У дурусларниму, яманларниму охшашла йоқитиду.
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 Туюқсиз бешиға қаза келип өлсә, У бегуналарға қилинған бу синаққа қарап күлиду.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 Йәр йүзи яманларниң қолиға тапшурулди; Бирақ У сотчиларниң көзлирини бу адаләтсизликни көрәлмәйдиған қилип қойиду; Мошундақ қилғучи У болмай, йәнә ким болсун?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 Мениң күнлирим йәлтапанниң жүгүрүшидинму тез өтиду; Улар мәндин қечип кетиду, Уларниң һеч қандақ яхшилиғи йоқтур.
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 Улар қомуш кемиләрдәк чапсан өтүп кетиду; Алғур бүркүт овни тутқили шуңғуғандәк тез маңиду.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 Әгәр: «Налә-пәрядтин тохтап, Чирайимни тутулдурмай хуш чирай болай» десәмму,
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 Мән йәнила азаплиримниң һәммисидин қорқуп жүримән; Чүнки Сени мени бегуна һесаплимайду дәп билимән.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 Мән һаман әйиплик адәм болсам, Мән беһудә җапа тартип немә қилай?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 Һәтта қар сүйи билән жуюнуп, Қолумни шунчә пакизлиған болсамму,
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 Сән йәнила мени әврәзгә чөмүлдүрисәнки, Өз кийимимму мәндин нәпрәтлинидиған болиду!
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Чүнки У мән Униңға җавап берәлигидәк, маңа охшаш адәм әмәс. Мениң Униң билән сотта дәвалашқичилигим йоқтур.
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 Оттуримизда һәр иккимизни өз қоли билән тәң тутидиған келиштүргүчи болсиди!
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 У Өзиниң тайиғини мәндин жирақ қилсун, Униң вәһимиси мени қорқатмисун;
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Шундила мән Униңдин қорқмай сөзләләйттим; Бирақ әһвалим ундақ әмәстур!
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
