Аюп 39
1 Сән тағдики явайи өшкиләрниң қачан туғидиғанлиғини биләмсән? Җәрәнләрниң балилиғанлиғини күзитип баққанмусән?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Уларниң боғаз болғили нәччә ай болғанлиғини саналамсән? Уларниң балилайдиған вақтидин хәвириң барму?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Улар қәддини пүкүп, йетип балилирини туғиду, Улар өзидики толғақни чиқирип ташлайду;
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Уларниң балилири күчлинип йетилиду, Улар далада өсүп, [анисиниң] йенидин чиқип қайтип кәлмәйду.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Явайи ешәкни далаға қоюветип әркинликкә чиқарған ким? Шаш ешәкниң нохтилирини йешивәткән ким?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 Чөл-баяванни униң өйи қилғанмән, Шорлуқниму униң туралғуси қилғанмән.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 У шәһәрниң қийқас-сүрәнлиридин жирақ туруп уни мазақ қилиду; У ешәкчиниң вақиришиниму аңлимайду.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 У тағларни өз яйлиғим дәп кезиду, Шу йәрдики һәммә гүл-гияни издәп жүриду.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Явайи кала болса хизмитиңгә киришкә рази боламду? Сениң оқуруңниң йенида турушқа унамду?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Явайи калини тана билән бағлап, тапқа чүшүрәләмсән?! У саңа әгишип җилғиларда меңип тирна тартамду?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Униң күчи зор болғанлиғи үчүн униңға тайинамсән? Әмгигиңни униңға аманәт қиламсән?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Данлириңни өйгә көтирип әкилишни униңға тапшурамсән? «[Данлиримни] хаминимға жиғиштуриду» дәп униңға ишәнәмсән?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 Төгиқуш қанатлирини шатлиқ билән қақиду, Бирақ булар ләйләкниң қанат учлири һәм пәйлиригә йетәмду?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 У тухумлирини йәргә ташлап қойиду, Тухумлирим топида исситилсун, дәйду.
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 Уларниң тәсадипий дәссилип янҗилидиғанлиғини, Далидики бирәр һайванниң асанла уларни дәссәп-чәйләйдиғанлиғини унтуйду.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Балилирини өзиниң әмәстәк бағрини қаттиқ қилиду; Униң туғутиниң әҗри бекарға кетиду, Бирақ у писәнт қилмиғандәк туриду.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Чүнки Тәңри уни кам әқил қилған, Униңға даналиқни бәрмигән.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Һалбуки, у жүгүрүш алдида мәйдисини жуқуриға көтәргинидә, Ат һәм атлиқларни кәмситип мазақ қилиду.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Сән атқа күч беғишлиғанмидиң? Сән униң бойниға йәлпүнүп туридиған яйлини кийгүзгәнмидиң?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Сән уни һәйвәтлик пурқушлири билән адәмни қорқутидиған, Чекәткидәк сәкрәйдиған қилаламсән?
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 У әшәддийлик билән йәр татилап-зохчуп, Өз күчидин шатлинип кетиду, Қураллиқ қошун билән җәң қилишқа атлиниду.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 У қорқунучқа нисбәтән күлүпла қойиду, Һеч немидин қорқмайду; Қиличниң бисидин у янмайду.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Оқдан, җулалиқ нәйзә, Гөрзиму униң йенида шарақшийду,
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 У йәрни аччиқ һәм ғәзәп билән жутуветиду, [Җәң] канайини бир аңлапла һаяҗанлинип қин-қиниға патмай кетиду.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Канайларниң авази биләнла у: «Айһай!» дәйду, У җәңни жирақтин пурап болиду. У сәркәрдиләрниң товлашлирини, җәңчиләрниң вақирашлирини хошаллиқ билән аңлайду.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Сар сениң әқлиң билән учамду, Қанатлирини җәнупқа қарап керәмду?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Бүркүт буйруғуң билән жуқуриға пәрваз қилип көтириләмду, Угисини жуқуриға саламду?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 У қорам ташниң үстидә маканлишиду, У тағниң чоққисиға қониду, Тик қияниму туралғуси қилиду.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 Шу йәрдин у овни пайлап байқивалиду, Көзлири жирақ-жирақларни күзитиду.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Униң балилири қан шорайду; Өлтүрүлгәнләр нәдә болса, у шу йәрдә болиду».
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
