Аюп 15
1 Теманлиқ Елифаз буниңға җававән мундақ деди: —
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Данишмән кишиниң қуруқ шамалдәк сәпсәтә билән җавап бериши тоғриму? [Данишмән] қосиғини иссиқ мәшриқ шамили билән тойғузса боламду?
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 Пайдисиз сөзләр билән, Тайини йоқ гәпләр билән муназирилишиши мувапиқму?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Бәрһәқ, сән иман-ихласни йоқ қиливәтмәкчисән, Худаниң алдида дуа-истиқамәткә тосалғу болисән.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 Чүнки қәбиһлигиң ағзиңға сөз салиду, Сән мәккарларниң тилини таллап қоллинисән.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Мән әмәс, бәлки өз ағзиң өзүңниң гунайиңни бекитиду, Өз ләвлириң саңа қарши гувалиқ бериду.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Сән инсанлар ичидә тунҗа болуп туғулғанму? Сән тағ-даванлардин авал апиридә болғанму?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 Тәңриниң мәхпий кеңишини аңлап кәлгәнмусән? Даналиқ сән биләнла чәклинәмду?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Сән билгәнләрни бизниң билмәйдиғанлиримиз барму? Сән чүшәнгәнни бизниң чүшәнмәйдиғинимиз барму?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Ақсақаллар һәм қерилар бизниң тәрипимиздә туриду, Улар сениң атаңдинму яшта чоңдур.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Тәңриниң тәсәллилири, Йәни саңа мулайимлиқ билән ейтқан мошу сөз сән үчүн азлиқ қиламду?
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Немишкә көңүлниң кәйнигә кирип кетисән? Көзүңни немигә пақиритисән?
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Шундақ қилип сән роһуңни Тәңригә қарши турғуздуң, Еғизиңдин шундақ сөзләрниң чиқишиға йол қоюватисән!
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 Инсан немә еди? Өз-өзини паклалиғидәк? Анидин туғулған адәм балиси немә еди? Һәққаний болалиғидәк?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Қара, [Худа] Өз муқәддәслиригиму ишәнмигән йәрдә, Асманларму униң нәзиридә пак болмиған йәрдә,
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 Жиркинчлик болған, сесип кәткән, Қәбиһликни су ичкәндәк ичидиған инсан балиси зади қандақ болар?
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 Мән саңа көрситәй, маңа қулақ сал; Көзүм көргәнни баян қилмақчимән.
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 Данишмәнләр ата-бовилиридин буларни аңлиған, Йошурмай буларни баян қилған: —
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 (Пәқәт шуларғила, [йәни ата-бовилириғила] йәр-зимин тапшурулған еди, Уларниң арисидин ят адәм өтүшкә петиналмайтти)
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 — Рәзил адәм барлиқ күнлиридә азаплиниду, Залим кишигә жиллар санақлиқла бекитилгәндур.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Униң қулиқиға вәһимиләрниң авази кириду, Баяшатлиғида булаңчи униң устигә бесип чүшиду.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 Қараңғулуқтин қутулушқа униң көзи йәтмәйду, У қилич билән чепилишқа сақланғандур.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 У аш издәп: «Зади нәдин тепилар?» дәп йолда тенәп жүриду, У зулмәт күниниң униңға йеқинлашқанлиғини билиду.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Дәрд-әләм һәм азап униңға вәһимә қилиду, Һуҗумға тәйяр болған падишадәк униң үстидин ғәлибә қилиду.
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 Чүнки у Тәңригә қарши қолини көтәргән, Һәммигә қадирға күч көрсәтмәкчи болған,
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 Шуңа у бойнини қаттиқ қилип, Көп қәвәтлик қалқанни көтирип униңға қарап етилиду.
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Йүзини яғ басқан болсиму, Беқинлири сәмрәп кәткән болсиму,
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 У харабә шәһәрләрдә, Адәм қонғуси кәлмәйдиған, Кесәк дүвилири болушқа бекитилгән өйләрдә яшайду;
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 У һеч бейимайду, Униң мал-мүлки болса үзүлүп қалиду, Униң тәәллуқатлири зимин үстидә кеңәймәйду.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 У қараңғулуқтин қечип қутулалмайду, Ялқун униң шахлирини көйдүрүп қурутиду, [Худаниң] бир нәпәси билән у [дуниядин] кетиду.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 У сахтилиққа таянмисун! У алдинип кәткән, шуңа сахтилиқниң өзи униң инъами болиду;
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Униң күни техи тошмай турупла, Униң шехи техи көкирип болмайла, бу ишлар әмәлгә ашурулиду.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 Үзүм тели силкинип, тоң үзүмләр чүшүрүветилгәндәк, Зәйтун дәриғиниң чечиги ечилипла төкүлүп кәткәндәк болиду.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 Чүнки ипласларниң җәмәти туғмас болиду, От пара йегәнләрниң чедирлирини көйдүриветиду.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 [Бирақ] улар [һәрдайим] яманлиқни ойлап, қәбиһлик туғдуриду, Көңлидә һаман һейлә-микир тәйярлайду.
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
