Від Луки 6
1 Одного разу в Суботу [Ісус] зі своїми учнями проходив через засіяні поля пшениці. Вони збирали колосся та, розтираючи їх руками, їли [зерна].
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Тоді деякі з фарисеїв сказали: ―Чому ви робите те, чого не дозволено робити в Суботу?
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Ісус у відповідь сказав їм: ―Ви не читали, що зробив Давид, коли зголоднів він, а також і ті, що були з ним?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 Як увійшов у Дім Божий, узяв та з’їв хліби покладання, і як дав і тим, хто був із ним, хоча їх не дозволено було їсти нікому, окрім священників?
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 І додав: ―Син Людський – Господь Суботи.
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Довелося ж і в іншу Суботу увійти Йому в синагогу й навчати. Там був чоловік, у якого права рука всохла.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Книжники та фарисеї уважно стежили за Ісусом, чи буде Він зцілювати в Суботу, щоб знайти обвинувачення проти Нього.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Але Він, знаючи їхні думки, сказав чоловікові, що мав всохлу руку: «Підведися й стань посередині!» Той піднявся й став.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Ісус промовив до них: «Я питаю вас: що дозволено робити в Суботу – добро чи зло? Спасти життя чи згубити?»
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 І, поглянувши на них усіх, сказав чоловікові: «Простягни свою руку!» Той зробив це, і його рука була зцілена.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 Вони ж розлютилися та [почали] радитись між собою, як вчинити з Ісусом.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 У ті дні [Ісус] вийшов на гору, щоб молитись, і провів усю ніч у молитві до Бога.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 Коли настав день, Він покликав учнів і обрав дванадцятьох, яких назвав апостолами:
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Симона, якого назвав Петром, Андрія, його брата, Якова, Івана, Филипа, Варфоломія,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Матвія, Фому, Якова, сина Алфеєвого, Симона, званого Зилотом,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Юду, [сина] Якова, і Юду Іскаріота, котрий потім став зрадником.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 [Ісус], зійшовши разом із ними з гори, зупинився на рівному місці. Великий натовп Його учнів і велика кількість народу зі всієї Юдеї, Єрусалима та приморського Тира й Сидона
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 прийшли послухати Його та отримати зцілення від хвороб. Ті, що страждали від нечистих духів, теж були зцілені.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 Весь натовп хотів доторкнутися до Ісуса, бо від Нього виходила сила, яка зцілювала всіх.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 [Ісус], звівши очі на Своїх учнів, почав говорити: «Блаженні бідні, бо ваше є Царство Боже.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Блаженні голодні нині, бо будете насичені. Блаженні, що плачете тепер, бо ви зрадієте.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Блаженні ви, коли люди зненавидять вас, коли проженуть вас, ображатимуть вас і відкидатимуть ваше ім’я як щось погане через Сина Людського.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Радійте того дня й веселіться, бо велика ваша нагорода на небі. Так само робили з пророками їхні батьки.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 Але горе вам, багатії, бо ви вже отримали всю вашу втіху.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Горе вам, ситі нині, бо будете голодувати. Горе вам, що радієте нині, бо будете плакати й ридати.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Горе вам, коли про вас говоритимуть добре всі люди, бо так робили лжепророкам їхні батьки.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 Але вам, хто слухає, Я кажу: любіть ворогів ваших, робіть добро тим, хто ненавидить вас;
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 благословляйте тих, хто проклинає вас; моліться за тих, хто кривдить вас.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 Тому, хто вдарив тебе по щоці, підстав і другу, а тому, хто забирає твій верхній одяг, не забороняй взяти й сорочку.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Кожному, хто просить у тебе, дай, і від того, хто забере твоє, не проси назад.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Як бажаєте, щоб вам робили люди, так само й ви робіть їм.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 Якщо ви любите [тільки] тих, хто любить вас, яка вам за це дяка? Адже й грішники люблять тих, хто любить їх.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 І якщо ви робите добро [тільки] тим, хто вам робить добро, яка вам за це дяка? Грішники так само роблять.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 І якщо позичаєте [тільки] тим, від кого сподіваєтесь отримати, яка вам за це дяка? Грішники так само позичають, щоб отримати стільки ж.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Але ви любіть ворогів ваших, робіть добро й позичайте, не очікуючи нічого. І буде вам велика нагорода, будете синами Всевишнього, бо Він добрий до невдячних та злих.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Будьте милосердні, як і Отець ваш милосердний.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 Не судіть, і вас не судитимуть! Не засуджуйте, то й вас не засудять! Прощайте, то й вам проститься!
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Давайте, і вам дадуть; доброю мірою, притиснутою, струснутою і переповненою дадуть вам. Бо якою мірою міряєте ви, такою ж виміряють і вам».
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Він також розповів їм притчу: «Чи може сліпий водити сліпого? Чи не впадуть обидва в яму?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Учень не вищий за свого вчителя, але, вдосконалившись, кожний стане, як його вчитель.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 Чому ж ти дивишся на скалку в оці твого брата, а колоди у своєму оці не помічаєш?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Як можеш сказати братові своєму: „Брате, дозволь вийняти скалку з твого ока“, якщо сам у твоєму оці колоди не бачиш? Лицеміре, витягни спочатку колоду зі свого ока, а тоді побачиш, як вийняти скалку з ока твого брата.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 Немає доброго дерева, яке приносило б поганий плід, і немає поганого дерева, яке б приносило добрий плід.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Бо кожне дерево пізнається за його плодом: не збирають смокви з терну й винограду з ожини.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 Добра людина з доброї скарбниці свого серця виносить добро, а погана людина з лихого скарбу свого серця виносить зло. Адже чим переповнене серце, те говорять її вуста.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 Чому кличете Мене: „Господи! Господи!“, а не робите того, що Я кажу?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Скажу вам, до кого подібний кожний, хто приходить до Мене, чує слова Мої та виконує їх.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 Він подібний до чоловіка, що, будуючи свій дім, вкопав глибоко та поклав основу на камені. Коли прийшла злива, і потік вдарив у той дім, то не зміг його похитнути, бо він був добре збудований.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 А той, хто слухає й не виконує, схожий на чоловіка, який збудував свій дім на землі, без основи. Коли вдарив потік, то він відразу впав, і руйнування того дому було велике».
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
