Fakahā 14

1 Pea ne u mamata, pea vakai, naʻe tuʻu ha Lami ʻi he moʻunga ko Saione, pea naʻe ʻiate ia ʻae tokotaha kilu mā toko fā mano ma toko fā afe, kuo tohi ʻi honau foʻi laʻē ʻae huafa ʻo ʻene Tamai.

И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.

2 Pea ne u ongoʻi ʻae leʻo mei he langi, ʻo hangē ko e ʻuʻulu ʻoe ngaahi vai lahi, pea hangē ko e ʻuʻulu ʻoe mana lahi: pea ne u ongoʻi ʻae leʻo ʻoe kau haʻape ʻoku taaʻi honau ngaahi haʻape:

И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм: и гласът който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.

3 Pea naʻa nau hiva ʻaki ʻae hiva foʻou ʻi he ʻao ʻoe nofoʻa fakaʻeiʻeiki, pea ʻi he ʻao ʻoe meʻa moʻui ʻe fā, pea mo e kau mātuʻa: pea naʻe ʻikai ke faʻa ʻilo ʻe ha taha ʻae hiva ko ia ka ko e tokotaha kilu mo e toko fā mano mo e toko fā afe, naʻe huhuʻi mei māmani.

И пееха като-че-ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четири хиляди, които са били изкупени от земята.

4 Ko kinautolu eni naʻe ʻikai ke nau ʻuliʻi ʻaki ʻae fefine; he ko e kau tāupoʻou ʻakinautolu. Ko kinautolu eni ʻoku nau muimui ʻi he Lami ʻi he potu kotoa pē ʻoku ʻalu ia ki ai. Ko kinautolu eni naʻe huhuʻi mei he kakai, ko e ʻuluaki fua ki he ʻOtua mo e Lami.

Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.

5 Pea naʻe ʻikai ʻilo ha kākā ʻi honau ngutu: he ʻoku nau taʻehalaia ʻi he ʻao ʻoe ʻafioʻanga ʻoe ʻOtua.

И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.

6 Pea ne u mamata ki ha ʻāngelo kehe ʻe taha ʻoku puna ʻi he loto langi, kuo ʻiate ia ʻae ongoongolelei taʻengata ke malangaʻaki kiate kinautolu ʻoku nofo ʻi he māmani, pea ki he puleʻanga kotoa pē, mo e faʻahinga, mo e lea, mo e kakai, (aiōnios g166)

И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечно благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. (aiōnios g166)

7 ‌ʻO ne pehē ʻaki ʻae leʻo lahi, “Manavahē ki he ʻOtua, pea ʻatu ʻae fakamālō kiate ia; he kuo hokosia ʻae feituʻulaʻā ʻo ʻene fakamaau: pea hū kiate ia naʻa ne ngaohi ʻae langi, mo e māmani, pea mo e tahi, mo e ngaahi matavai ʻoe ngaahi vai.”

И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

8 Pea naʻe muimui ʻae ʻāngelo ʻe tokotaha, ʻo ne pehē, “Kuo hinga ʻa Papilone, kuo hinga ia, ʻae kolo lahi ko ia, koeʻuhi kuo ne fakainuʻi ʻae puleʻanga kotoa pē ʻi he uaine ʻoe houhau ʻo ʻene feʻauaki.”

И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.

9 Pea muimui ʻiate kinaua hono tolu ʻoe ʻāngelo, ʻo ne pehē, ʻaki ʻae leʻo lahi, “Kapau ʻe hū ʻe ha taha ki he manu fekai mo hono fakatātā, pea maʻu ʻae fakaʻilonga ʻi hono foʻi laʻē, pe ʻi hono nima,

И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,

10 ‌ʻE inu ʻe ia ʻi he uaine ʻoe houhau ʻoe ʻOtua, ʻaia kuo lingi taʻehuʻi ki he ipu ʻo hono houhau; pea ʻe fakamamahi ia ʻaki ʻae afi mo e sulifa ʻi he ʻao ʻoe kau ʻāngelo māʻoniʻoni, pea ʻi he ʻao ʻoe Lami:

той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.

11 Pea ʻe ʻalu hake ʻae kohu ʻo ʻenau mamahi ʻo taʻengata pea taʻengata; pea ʻoku ʻikai te nau mālōlō ʻi ha ʻaho pe ha pō, ʻakinautolu ʻoku hū ki he manu fekai mo hono fakatātā, pea mo ia ʻoku ne maʻu ʻae fakaʻilonga ʻo hono hingoa.” (aiōn g165)

И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. (aiōn g165)

12 Ko eni ʻae faʻa kātaki ʻae kakai māʻoniʻoni: ko ʻeni ʻakinautolu ʻoku fai ʻae ngaahi fekau ʻae ʻOtua, mo e tui kia Sisu.

Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.

13 Pea ne u ongoʻi ʻae leʻo mei he langi, ʻoku pehē mai kiate au, “Tohi, ‘ʻOku monūʻia talu mei heni ʻae pekia ʻoku pekia ʻi he ʻEiki:’” “ʻIo,” ʻoku pehē ʻe he Laumālie, “Koeʻuhi ke nau mālōlō mei heʻenau ngaahi ngāue; pea ʻoku muimui kiate kinautolu ʻenau ngaahi ngāue.”

И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.

14 Pea ne u sio, pea vakai, ko e ʻao hinehina, pea naʻe heka ki he ʻao ʻae tokotaha ʻo hangē ko e Foha ʻoe tangata, kuo ʻi hono ʻulu ʻae pale koula, pea ʻi hono nima ʻae hele tuʻusi ʻoku māsila.

И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.

15 Pea naʻe ʻalu atu mei he fale tapu ʻae ʻāngelo ʻe taha, ʻo ne kalanga ʻaki ʻae leʻo lahi kiate ia naʻe heka ki he ʻao, “Ai hoʻo hele tuʻusi, ʻo tuʻusi; he kuo motuʻa ʻae taʻu ʻoe maama.”

И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.

16 Pea ko ia naʻe heka ki he ʻao, naʻa ne ʻai ʻene hele tuʻusi ʻi he fonua; pea naʻe tuʻusi ʻae fonua.

Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.

17 Pea ʻalu atu mo e ʻāngelo ʻe taha mei he fale tapu ʻoku ʻi he langi, kuo ʻiate ia foki ʻae hele tuʻusi ʻoku māsila.

И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.

18 Pea ʻalu atu mo e ʻāngelo ʻe taha mei he ʻesifeilaulau, naʻe ʻiate ia ʻae pule ki he afi; ʻo ne kalanga ʻaki ʻae kalanga lahi kiate ia naʻe ʻi ai ʻae hele tuʻusi ʻoku māsila, ʻo ne pehē, “Ai hoʻo hele tuʻusi ʻoku māsila, ʻo tutuʻu ʻa e ngaahi fuhi vaine ʻo māmani; he kuo momoho ʻa hono ngaahi fua ʻoe vaine.”

Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.

19 Pea naʻe ʻai ʻe he ʻāngelo ʻa ʻene hele tuʻusi ki he fonua, ʻo tutuʻu ʻa e vaine ʻoe fonua, pea ne lī ia ki he tataʻoʻanga uaine lahi ʻoe houhau ʻoe ʻOtua.

И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.

20 Pea naʻe malamalaki ʻae tataʻoʻanga uaine ʻi he tuʻa kolo, pea naʻe haʻu ʻae toto mei he tataʻoʻanga uaine ʻo aʻu hake ki he ngaahi noʻo ngutu ʻoe fanga hoosi, pea naʻe mafola atu ia ʻi he maile ʻe uangeau.

И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.