Psaltaren 95

1 Kommen, låtom oss höja glädjerop till HERREN, jubel till vår frälsnings klippa.

Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

2 Låtom oss träda fram för hans ansikte med tacksägelse och höja jubel till honom med lovsånger.

Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

3 Ty HERREN är en stor Gud, en stor konung över alla gudar.

Защото Господ е велик Бог, И велик цар над всички богове.

4 Han har jordens djup i sin hand, och bergens höjder äro hans;

В неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

5 hans är havet, ty han har gjort det, och hans händer hava danat det torra.

Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

6 Kommen, låtom oss tillbedja och nedfalla, låtom oss knäböja för HERREN, vår skapare.

Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

7 Ty han är vår Gud, och vi äro det folk som han har till sin hjord, vi äro får som stå under hans vård.

Защото Той е наш Бог. И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

8 O att I villen i dag höra hans röst! Förhärden icke edra hjärtan såsom i Meriba, såsom på Massas dag i öknen,

Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

9 där edra fäder frestade mig, där de prövade mig, fastän de hade sett mina verk.

Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

10 I fyrtio år var det släktet mig till leda, och jag sade: "De äro ett folk som far vilse med sitt hjärta, och de vilja icke veta av mina vägar."

Четиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

11 Så svor jag då i min vrede: "De skola icke komma in i min vila."

Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.