Ordspråksboken 5
1 Min son, akta på min vishet, böj ditt öra till mitt förstånd,
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 så att du bevarar eftertänksamhet och låter dina läppar taga kunskap i akt.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Se, av honung drypa en trolös kvinnas läppar, och halare än olja är hennes mun.
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Men på sistone bliver hon bitter såsom malört och skarp såsom ett tveeggat svärd.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Livets väg vill hon ej akta på; hennes stigar äro villostigar, fastän hon ej vet det.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Så hören mig nu, I barn, och viken icke ifrån min muns tal.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Låt din väg vara fjärran ifrån henne, och nalkas icke dörren till hennes hus.
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Må du ej åt andra få offra din ära, ej dina år åt en som hämnas grymt;
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 må icke främmande få mätta sig av ditt gods och dina mödors frukt komma i en annans hus,
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 så att du själv på sistone måste sucka, när ditt hull och ditt kött är förtärt.
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 och säga: "Huru kunde jag så hata tuktan, huru kunde mitt hjärta så förakta tillrättavisning!
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 Varför lyssnade jag icke till mina lärares röst, och böjde icke mitt öra till dem som ville undervisa mig?
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Föga fattas nu att jag har drabbats av allt vad ont är, mitt i församling och menighet.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Drick vatten ur din egen brunn det vatten som rinner ur din egen källa.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Icke vill du att dina flöden skola strömma ut på gatan, dina vattenbäckar på torgen?
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Nej, dig allena må de tillhöra, och ingen främmande jämte dig.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Din brunn må vara välsignad, och av din ungdoms hustru må du hämta din glädje;
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 hon, den älskliga hinden, den täcka gasellen, hennes barm förnöje dig alltid, i hennes kärlek finne du ständig din lust.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Min son, icke skall du hava din lust i en främmande kvinna? Icke skall du sluta din nästas hustru i din famn?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Se, för HERRENS ögon ligga var människas vägar blottade, och på alla hennes stigar giver han akt.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Den ogudaktige fångas av sina egna missgärningar och fastnar i sin egen synds snaror.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Han måste dö, därför att han icke lät tukta sig; ja, genom sin stora dårskap kommer han på fall.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
