Mithali 6

1 Mwanangu, kama utaweka pesa zako kuwa dhamana kwa mkopo wa jirani yako; kama ukitoa ahadi yako katika mkopo wa mtu usiyemjua,

Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,

2 basi umejiwekea mtego mwenyewe na umenaswa kwa maneno ya kinywa chako.

Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

3 Mwanagu, ukinaswa kwa maneno yako mwenyewe, fanya haya ili kujiokoa, kwa kuwa umeangukia kwenye mikono ya jirani yako; nenda unyenyekee na ufanye shauri mbele ya jirani yako.

Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

4 Usiruhusu usingizi katika macho yako wala kope za macho yako kusinzia.

Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

5 Jiokoe mwenyewe kama swala kutoka katika mkono wa mwindaji, kama ndege kutoka katika mkono wa mwinda ndege.

Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.

6 Wewe mtu mvivu, mwangalie mchwa, zitafakari njia zake ili kupata busara.

Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,

7 Hana akida, afisa au mtawala,

Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

8 lakini huandaa chakula chake wakati wa joto na wakati wa mavuno huweka hazina ili kula baadaye.

Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.

9 Ewe mtu mvivu, utalala hata lini? Wakati gani utainuka usingizini?”

До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?

10 Lala kidogo, sizia kidogo, kunja mikono kupumzika kidogo” -

Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11 ndipo umasikini wako utakapokujia kama mporaji na uhitaji wako kama askari wa vita.

Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12 Mtu asiyefaa-mtu mwovu- huishi kwa kauli za udanganyifu wake,

Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13 akipepesa macho yake, akiashilia kwa miguu yake na kusonta kwa videle vyake.

Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14 Hufanya njama za uovu kwa hila ya moyo wake; daima huchochea faraka.

Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15 Kwa hiyo msiba wake utamkumba kwa ghafula, punde atavunjika vibaya wala hatapona.

Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16 Kuna vitu sita ambavyo Yehova huvichukia, saba ambavyo ni chukizo kwake.

Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 Macho ya mtu mwenye kiburi, ulimi wa uongo, mikono inayomwaga damu ya watu maasumu,

Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 moyo unaobuni njama mbaya, miguu inayokimbilia maovu upesi,

Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 shahidi asemaye uongo na apandaye faraka kati ya ndugu.

Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20 Mwanangu, itii amri ya baba yako na wala usiyaache mafundisho ya mama yako.

Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21 Uyafunge katika moyo wako siku zote; yafunge kwenye shingo yako.

Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22 utembeapo, yatakuongoza; ulalapo yatakulinda, na uamkapo yatakufundisha.

Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,

23 Maana amri ni taa, na mafundisho ni nuru; kinga za kuadilisha za njia ya uzima.

Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.

24 Yanakulinda dhidi ya mwanamke malaya, dhidi ya maneno laini ya uzinzi.

За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25 Moyoni mwako usiutamani uzuri wake wala usitekwe katika kope zake.

Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26 Kulala na malaya inaweza kugharimu bei ya kipande cha mkate, lakini mke wa mtu mwingine inagharimu uzima wako wote.

Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 Je mtu anaweza kubeba moto katika kifua chake bila kuuguza mavazi yake?

Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28 Je mtu anaweza kutembea juu ya makaa bila kuchomwa miguu yake?

Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29 Ndivyo alivyo mtu alalaye na mke wa jirani yake; yule alalaye na huyo mke hatakosa adhabu.

Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30 Watu hawawezi kumdharau mwizi kama anaiba ili kukidhi hitaji lake la njaa.

Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31 Walakini akimatwa, atalipa mara saba ya kile alichoiba; lazima atoe kila kitu cha thamani katika nyumba yake.

И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32 Mtu anayefanya uzinzi hana akili; hufanya hiyo kwa uharibifu wake mwenyewe.

Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33 Anasitahili aibu na majeraha na fedheha yake haiwezi kuondolewa.

Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,

34 Maana vivu humghadhibisha mtu; hatakuwa na huruma wakati wa kulipa kisasi chake.

Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35 Ujapompa zawadi nyingi, hatakubali mbadala wa kusuruhishwa wala kulipwa.

Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.