Mithali 3

1 Mwanangu, usizisahau amri zangu na uyatunze mafundisho yangu katika moyo wako,

Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

2 maana ziatakuongezea siku zako na miaka ya maisha yako na amani.

Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

3 Usiache utiifu wa agano na uaminifu viondoke kwako, vifunge katika shingo yako, viandike katika vibao vya moyo wako.

Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

4 Ndipo utapata kibali na heshima mbele Mungu na wanadamu.

Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

5 Mtegemee Yehova kwa moyo wako wote na wala usitegemee ufahamu wako mwenyewe,

Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.

6 katika njia zako zote mkiri Yeye na yeye atayanyosha mapito yako.

Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

7 Usiwe mwenye busara machoni pako mwenyewe; mche Yehova na jiepushe na uovu.

Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

8 Itakuponya mwili wako na kukuburudisha mwili wako.

Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.

9 Mheshimu Yehova kwa utajiri wako na kwa malimbuko ya mazao kwa kila unachozalisha,

Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

10 na ndipo ghala zako zitajaa na mapipa makubwa yatafurika kwa divai mpya.

Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

11 Mwanangu, usidharau kuadibishwa na Yohova na wala usichukie karipio lake,

Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

12 maana Yehova huwaadibisha wale wapendao, kama baba anavyoshughulika kwa mtoto wake ampendezaye.

Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

13 Yeye apataye hekima anafuraha, naye hupata ufahamu.

Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

14 Kwani katika hekima unapata manufaa kuliko ukibadilisha kwa fedha na faida yake inafaa zaidi kuliko dhahabu.

Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.

15 Hekima inathamani zaidi kuliko kito, na hakuna unachokitamani kinaweza kulinganishwa na hekima.

Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

16 Yeye anasiku nyingi katika mkono wake wa kuume; na mkono wake wa kushoto ni utajiri na heshima.

Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

17 Njia zake ni njia za ukarimu na mapito yake ni amani.

Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

18 Yeye ni mti wa uzima kwa wale wanaomshikilia, wale wanaomshikilia wanafuraha.

Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

19 Kwa hekima Yehova aliweka msingi wa dunia, kwa ufahamu aliziimarisha mbingu.

С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

20 Kwa maarifa yake vina vilipasuka na mawingu kudondosha umande wake.

Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

21 Mwanangu, zingatia hukumu ya kweli na ufahamu, na wala usiache kuvitazama.

Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

22 Vitakuwa uzima wa nafsi yako na urembo wa hisani wa kuvaa shingoni mwako.

Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

23 Ndipo utatembea katika njia yako kwa usalama na mguu wako hautajikwaa;

Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

24 ulalapo hutaogopa; utakapolala, usingizi wako utakuwa mtamu.

Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

25 Usitishwe na hofu ya ghafula au uharibifu uliosababishwa na waovu unapotokea,

Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

26 kwa maana Yehova utakuwa upande wako na ataulinda mguu wako usinaswe kwenye mtego.

Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.

27 Usizuie mema kwa wale wanaoyastahili, wakati utendaji upo ndani ya mamlaka yako.

Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.

28 Jirani yako usimwambie, “Nenda, na uje tena, na kesho nitakupa,” wakati pesa unazo.

Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.

29 Usiweke mpango wa kumdhuru jirani yako- anayeishi jirani nawe na yeye anakuamini.

Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

30 Usishindane na mtu pasipo sababu, ikiwa hajafanya chochote kukudhuru.

Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.

31 Usimhusudu mtu jeuri au kuchagua njia zake zozote.

Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

32 Maana mtu mjanja ni chukizo kwa Yehova, bali humleta mtu mwaminifu kwenye tumaini lake.

Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

33 Laana ya Yehova ipo katika nyumba ya watu waovu, bali huibariki maskani ya watu wenye haki.

Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

34 Yeye huwadhihaki wenye dhihaka, bali huwapa hisani watu wanyenyekevu.

Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.

35 Watu wenye busara huirithi heshima, bali wapumbavu huinuliwa kwa fedheha yao wenyewe.

Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.