Mithali 28

1 Waovu hukimbia wakati hakuna mtu anayewafukuza, bali wale watendao haki ni thabiti kama simba kijana.

Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.

2 Kwa sababu ya uhalifu wa nchi, kuna wakuu wengi, bali kwa mtu mwenye ufahamu na maarifa, itadumu kwa muda mrefu.

От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.

3 Mtu masikini mwenye kukandamiza watu wengine masikini ni kama mvua inayopiga ambayo haisazi chakula.

Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.

4 Wale wanaokataa sheria huwatukuza watu waovu, bali wale wenye kuitunza sheria hupigana dhidi yao.

Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.

5 Watu wabaya hawafahamu haki, bali wale wanaomtafuta Yehova wanafahamu kila kitu.

Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.

6 Ni bora mtu masikini ambaye anatembea katika uadilifu, kuliko mtu tajiri ambaye ni mdanganyifu katika njia zake.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.

7 Yeye anayetunza sheria ni mwana mwenye ufahamu, bali mwenye ushirika na walafi humwaibisha baba yake.

Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.

8 Anayepata mafanikio kwa kutoza riba kubwa anakusanya utajiri wake kwa ajili ya mwingine ambaye atakuwa na huruma kwa watu masikini.

Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.

9 Kama mtu atageuzia mbali sikio lake kusikia sheria, hata maombi yake ni chukizo.

Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.

10 Yeye anayempotosha mwenye uadilifu katika njia ya uovu ataangukia kwenye shimo lake mwenyewe, bali wakamilifu watapata urithi mwema.

Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.

11 Mtu tajiri anaweza kuwa mwenye hekima machoni pake mwenyewe, bali mtu masikini mwenye ufahamu atamtafuta.

Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.

12 Kunapokuwa na ushindi kwa wenye kutenda haki, kunafuraha kuu, bali wanapoinuka waovu, watu hujificha wenyewe.

Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.

13 Yeye afichaye dhambi zake hatafanikiwa, bali mwenye kutubu na kuziacha ataonyeshwa rehema.

Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

14 Anafuraha ambaye huishi kwa unyenyekevu, bali anayeufanya moyo wake ataanguka katika taabu.

Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.

15 Kama simba anayeunguruma au dubu anayeshabulia ni kama mtawala mwovu juu ya watu masikini.

Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.

16 Mtawala anayekosa ufahamu ni mkandamizaji katili, bali mwenye kuchukia aibu atadumu katika siku zake.

О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.

17 Kama mtu anahatia kwa sababu amemwaga damu ya mtu, atakuwa mkimbizi hadi kifo na hakuna atakayemsaidia.

Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.

18 Mwenye kuenenda kwa ukaminifu atakuwa salama, bali mwenye njia ya udanganyifu ataanguka ghafla.

Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.

19 Anayefanya kazi kwenye shamba lake atapata chakula kingi, bali afuataye shughuli za upuuzi atapata umasikini mkubwa.

Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.

20 Mtu mwaminifu atapata baraka nyingi bali apataye utajiri wa haraka hawezi kukosa adhabu.

Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.

21 Siyo vema kuonyesha upendeleo, lakini kwa kipande cha mkate mtu atafanya ubaya.

Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.

22 Mtu mchoyo huharakisha kwenye utajiri, lakini hajui ni umasikini gani utakuja juu yake.

Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.

23 Anayemkaripia mtu baadaye atapata fadhila zaidi kutoka kwake kuliko mwenye kumsifia sana kwa ulimi wake.

Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.

24 Yule anayemwibia baba yake na mama yake na kusema, “Hiyo siyo dhambi,” ni mshirika wa mwenye kuharibu.

Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.

25 Mtu mwenye tamaa huchochea mafarakano, bali anayemtumaini Yehova atafanikiwa.

Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.

26 Yule anayeutumaini moyo wake mwenyewe ni mpumbavu, bali anayekwenda kwa hekima atajilinda mbali na hatari.

Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.

27 Mwenye kuwapa masikini hatapungukiwa kitu, bali anayewafumbia macho atapokea laana nyingi.

Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.

28 Watu waovu wanapoinuka, watu hujificha wenyewe, lakini watu waovu wataangamia, wale watendao haki wataongezeka.

Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.