Mithali 14

1 Mwanamke mwenye busara huijenga nyumba yake, bali mwanamke mpumbavu huibomoa kwa mikono yake mwenyewe.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

2 Yeye aendaye kwa uaminifu humcha Yehova, bali mkaidi humdharau katika njia zake.

Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

3 Katika kinywa cha mpumbavu hutoka chipukizi la kiburi chake, bali midomo ya wenye busara itawalinda.

В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

4 Pale pasipo na mifugo hori la kulishia ni safi, bali mazao mengi huweza kupatikana kwa nguvu za maksai.

Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 Shahidi mwaminifu hasemi uongo, bali shahidi wa uongo hupumua uongo.

Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

6 Mwenye dharau hutafuta hekima na hakuna hata, bali maarifa huja kwa urahisi kwa mwenye ufahamu.

Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

7 Nenda mbali kutoka kwa mtu mpumbavu, maana hutapata maarifa kwenye midomo yake.

Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 Hekima ya mtu mwenye busara ni kuifahamu njia yake mwenyewe, bali upuuzi wa wapumbavu ni udanganyifu.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

9 Wapumbavu hudharau wakati sadaka ya hatia inapotolewa, bali miongoni mwao waaminifu hushiriki fadhila.

Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

10 Moyo unayajua machungu yake mwenyewe na hakuna mgeni anayeshiriki furaha yake.

Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11 Nyumba ya waovu itaangamizwa, bali hema ya watu waaminifu itasitawi.

Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 Kuna njia ambayo huonekana sawa kwa mtu, lakini mwisho wake huelekea mauti tu.

Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13 Moyo unaweza kucheka lakini bado ukawa katika maumivu na furaha inaweza kukoma ikawa huzuni.

Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14 Yule asiyemwaminifu atapata anachostahili kwa njia zake, bali mtu mwema atapata kilicho chake.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

15 Yeye ambaye hakufundishwa huamini kila kitu, bali mtu mwenye hekima huzifikiria hatua zake.

Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 Mtu mwenye hekima huogopa na kutoka kwenye ubaya, bali mpumbavu huliacha onyo kwa ujasiri.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 Yeye ambaye anakuwa na hasira kwa haraka hufanya mambo ya kipumbavu, na mtu anayefanya hila mbaya huchukiwa.

Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18 Wajinga hurithi upumbavu, lakini watu wenye hekima wamezingirwa kwa maarifa.

Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19 Hao ambao ni waovu watainama mbele yao walio wema na wale wenye uovu watasujudu kwenye malango ya wenye haki.

Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

20 Mtu masikini huchukiwa hata na marafiki zake, bali watu matajiri wanamarafiki wengi.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21 Yeye ambaye huonyesha dharau kwa jirani yake anafanya dhambi, bali yule ambaye huonyesha fadhila kwa masikini anafuraha.

Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22 Je wale wanaofanya njama mbaya hawapotei? Bali wale wenye mpango wa kutenda mema watapokea agano la uaminifu na udhamini

Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

23 Katika kazi zote ngumu huja faida, bali palipo na maongezi tu, huelekea kwenye umasikini.

От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24 Taji ya watu wenye busara ni utajiri wao, bali upuuzi wa wapumbavu huwaletea upuu zaidi.

Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

25 Shahidi mkweli huokoa maisha, bali shahidi wa uongo hupumua uongo.

Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

26 Mtu anapokuwa na hofu ya Yehova, pia anakuwa na matumaini zaidi ndani yake; vitu hivi vitakuwa kama sehemu imara ya ulinzi kwa watoto wa mtu huyu.

В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27 Kumcha Yehova ni chemchemi ya uzima, ili kwamba mtu aweze kujiepusha kutoka katika mitego ya mauti.

Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28 Utukufu wa mfalme upo katika idadi kubwa ya watu wake, bali pasipo watu mfalme huangamia.

Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 Mtu mvumilivu anaufahamu mkubwa, bali mtu mwepesi wa kuhamaki hukuza upuuzi.

Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30 Moyo wenye raha ni uzima wa mwili, bali husuda huozesha mifupa.

Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31 Anayemkandamiza masikini humlaani Muumba wake, bali anayeonyesha fadhila kwa wahitaji humtukuza yeye.

Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32 Mtu mwovu huangushwa chini kwa matendo yake mabaya, bali mtu mwenye haki anakimbilio hata katika kifo.

Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

33 Hekima hukaa katika moyo wa ufahamu, bali hata miongoni mwa wapumbavu hujiachilia mwenyewe kwa kujulikana

В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34 Kutenda haki huliinua taifa, bali dhambi ni chukizo kwa watu wowote.

Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35 Fadhila ya mfalme ni kwa mtumishi mwenye kutenda kwa hekima, bali hasira yake ni kwa yule atendaye kwa kuaibisha.

Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.