Job 39

1 ¿Sabes cuando paren las cabras monteses? ¿Has visto a las ciervas dar a luz a sus crías?

Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 ¿Sabes los meses de su preñez? ¿O Sabes el momento en que van a parir?

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?

3 Se arrodillan, dan a luz a sus crías, pasan los dolores.

Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4 Sus crías son fuertes, viven en el campo abierto; Salen y no vuelven.

Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

5 ¿Quién ha dejado libre el asno de los campos? ¿O soltó las ataduras del asno salvaje?

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

6 A quien le he dado el desierto por morada, y la tierra estéril como lugar de vida.

За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7 Él se burla del ruido de la ciudad; la voz del conductor no llega a sus oídos;

Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

8 Él va a buscar sus pastizales en las montañas, buscando cada cosa verde.

Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9 ¿Será tu siervo el buey de las montañas? ¿O es el lugar de descanso de su noche en su pesebre?

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 ¿Estará tirando tu arado con cuerdas, subiendo los valles detrás de ti?

Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 ¿Pondrás tu fe en él, porque su fuerza es grande? ¿Confiarás tu trabajo a su cuidado?

Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 ¿Le tendrás fe de que te devolverá tu grano, que lo recogerá del piso de trituración?

Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

13 ¿Hermosas y alegres plumas le has dado al pavo real; o alas y plumas al avestruz,

Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 Abandona sus huevos en el suelo, para que se incuben en el polvo.

Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 ¿Sin pensar que pueden ser aplastados por el pie, y destrozados por las bestias del campo?

А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 Es cruel con sus crías, como si no fueran de ella; su trabajo no tiene ningún propósito; ella no tiene miedo.

Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

17 Porque Dios le ha quitado sabiduría a su mente y no le ha dado ninguna medida de conocimiento.

Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 Cuando ella agita sus alas en lo alto, se burla del caballo y del que está sentado sobre él.

Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 ¿Le das fuerza al caballo? ¿Es por tu mano que su cuello está cubierto de crin?

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 ¿Lo harás temblar como a un saltamontes, él vigor de su resoplido espanta?

Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 Él escarba en la tierra, y se alegra en su fuerza; sale al encuentro del equipo militar.

Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 Se burla del temor, no se acobarda y no se aleja de la espada.

Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 El arco suena contra él aljaba; Ve el punto brillante de lanza y el escudo.

Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

24 Temblando de pasión, él está mordiendo la tierra; no es capaz de guardar silencio ante el sonido de la bocina;

С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

25 Cuando llega a sus oídos, dice: ¡Ajá! Está oliendo la lucha desde lejos, y oyendo el trueno de los capitanes y los gritos de guerra.

Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 ¿Es por tu conocimiento que el halcón eleva su vuelo, extendiendo sus alas hacia el sur?

Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

27 ¿O es por tu mandato que el águila sube y hace su lugar de descanso en lo alto?

При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

28 Sobre la roca está su morada; su fortaleza, sobre la cima de la montaña allí permanece.

Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

29 Desde allí él acecha la presa; su ojo lo ve desde lejos.

От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 Sus polluelos se alimentan de sangre, y donde están los cuerpos muertos, allí está ella.

И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.