San Lucas 15
1 Y se llegaban a él todos los publicanos y pecadores a oírle.
А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
2 Y murmuraban los fariseos y los escribas, diciendo: Este a los pecadores recibe, y con ellos come.
А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
3 Y él les refirió esta parábola, diciendo:
И Той им изговори тая притча, като каза:
4 ¿Qué hombre de vosotros, teniendo cien ovejas, si perdiere una de ellas, no deja las noventa y nueve en el desierto, y va a la que se perdió, hasta que la halle?
Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
5 Y hallada, la pone sobre sus hombros gozoso;
И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
6 y viniendo a casa, junta a los amigos y a los vecinos, diciéndoles: Regocijad conmigo, porque he hallado mi oveja que se había perdido.
И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
7 Os digo, que así habrá más gozo en el cielo de un pecador que se enmienda, que de noventa y nueve justos, que no tienen necesidad de enmendarse.
Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8 ¿O qué mujer que tiene diez dracmas, si perdiere una dracma, no enciende la lámpara, y barre la casa, y busca con diligencia hasta hallarla?
Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
9 Y cuando la hubiere hallado, junta las amigas y las vecinas, diciendo: Regocijad conmigo, porque he hallado la dracma que había perdido.
И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
10 Así os digo que hay gozo delante de los ángeles de Dios por un pecador que se enmienda.
Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
11 Y dijo: Un hombre tenía dos hijos;
Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
12 y el menor de ellos dijo a su padre: Padre, dame la parte de la hacienda que me pertenece; y les repartió su sustento.
И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
13 Y no muchos días después, juntándolo todo el hijo menor, partió lejos a una provincia apartada; y allí desperdició su hacienda viviendo perdidamente.
И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
14 Y cuando todo lo hubo malgastado, vino una gran hambre en aquella provincia, y le comenzó a faltar.
И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
15 Y fue y se llegó a uno de los ciudadanos de aquella tierra, el cual le envió a su hacienda para que apacentase los puercos.
И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
16 Y deseaba llenar su vientre de las algarrobas que comían los puercos; mas nadie se las daba.
И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
17 Y volviendo en sí, dijo: ¡Cuántos jornaleros en casa de mi padre tienen abundancia de pan, y yo aquí perezco de hambre!
А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
18 Me levantaré, e iré a mi padre, y le diré: Padre, he pecado contra el cielo y delante de ti;
Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
19 ya no soy digno de ser llamado tu hijo; hazme como a uno de tus jornaleros.
не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 Y levantándose, vino a su padre. Y como aún estuviese lejos, lo vio su padre, y fue movido a misericordia, y corrió, y se echó sobre su cuello, y le besó.
И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21 Y el hijo le dijo: Padre, he pecado contra el cielo, y delante de ti, y ya no soy digno de ser llamado tu hijo.
Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
22 Mas el padre dijo a sus siervos: Sacad el principal vestido, y vestidle; y poned un anillo en su mano, y zapatos en sus pies.
Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
23 Y traed el becerro grueso, y matadlo, y comamos, y hagamos banquete;
докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
24 porque éste mi hijo muerto era, y ha revivido; se había perdido, y es hallado. Y comenzaron a hacer banquete.
защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
25 Y su hijo mayor estaba en el campo; el cual cuando vino, y llegó cerca de casa, oyó la sinfonía y las danzas;
А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26 y llamando a uno de los criados, le preguntó qué era aquello.
И повика един от слугите и попита, що е това.
27 Y él le dijo: Tu hermano ha venido; y tu padre ha matado el becerro grueso, por haberle recibido salvo.
А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 Entonces se enojó, y no quería entrar. Salió por tanto su padre, y le rogaba que entrase.
И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
29 Mas él respondiendo, dijo al padre: He aquí tantos años te sirvo, no habiendo traspasado jamás tu mandamiento, y nunca me has dado un cabrito para hacer banquete con mis amigos;
А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
30 Mas cuando vino éste tu hijo, que ha consumido tu sustento con rameras, has matado para él el becerro grueso.
а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
31 El entonces le dijo: Hijo, tú siempre estás conmigo, y todas mis cosas son tuyas.
А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
32 mas era necesario hacer banquete y regocijarnos, porque éste tu hermano estaba muerto, y ha revivido; se había perdido, y es hallado.
Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
