Salmos 144

1 Bendito Jehová mi roca, que enseña mis manos a la batalla, y mis dedos a la guerra.

Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,

2 Misericordia mía, y mi castillo: altura mía, y mi libertador: escudo mío en quien he confiado: el que allana mi pueblo delante de mí.

Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

3 O! Jehová, ¿qué es el hombre, que te haces familiar a él? ¿el hijo del hombre, para que le estimes?

Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

4 El hombre es semejante a la vanidad: sus días son como la sombra que pasa.

Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

5 O! Jehová, inclina tus cielos y desciende: toca los montes, y humeen.

Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

6 Relampaguea relámpagos, y disípalos; envía tus saetas, y contúrbalos.

Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

7 Envía tu mano desde lo alto: redímeme, y escápame de las muchas aguas: de la mano de los hijos extraños.

Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

8 Cuya boca habla vanidad; y su diestra es diestra de mentira.

Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,

9 O! Dios, a ti cantaré canción nueva: con salterio, con decacordio cantaré a ti.

Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,

10 El que da salud a los reyes: el que redime a David su siervo de perniciosa espada.

Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

11 Redímeme, y escápame de mano de los hijos extraños: cuya boca habla vanidad, y su diestra es diestra de mentira.

Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.

12 Que nuestros hijos sean como plantas crecidas en su juventud: nuestras hijas como las esquinas labradas a manera del palacio:

Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

13 Nuestros rincones llenos, proveidos de toda suerte de grano: nuestros ganados que paran a millares, y a diez millares en nuestras plazas.

Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

14 Nuestros bueyes cargados de carnes, no haya portillo, ni quien salga, ni quien dé grita en nuestras calles.

Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

15 Bienaventurado el pueblo que tiene esto: bienaventurado el pueblo, cuyo Dios es Jehová.

Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!