Lamentaciones 5

1 Acuérdate, o! Jehová, de lo que nos ha venido: vé, y mira nuestra vergüenza.

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 Nuestra heredad se ha vuelto a extraños, nuestras casas a forasteros.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 Huérfanos somos sin padre: nuestras madres como viudas.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 Nuestra agua bebemos por dinero, nuestra leña compramos por precio.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 Sobre nuestra cerviz padecemos persecución; cansámosnos, y no hay para nosotros descanso.

Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

6 A Egipto dimos la mano, y al Asirio, para hartarnos de pan.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 Nuestros padres pecaron, y son muertos; y nosotros llevamos sus castigos.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 Siervos se enseñorearon de nosotros: no hubo quien nos librase de su mano.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 Con el peligro de nuestras vidas traíamos nuestro pan delante de la espada del desierto.

Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

10 Nuestros cueros se ennegrecieron como un horno a causa del ardor de la hambre.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 Afligieron a las mujeres en Sión, a las vírgenes en las ciudades de Judá.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 A los príncipes colgaron con su mano: no reverenciaron los rostros de los viejos.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 Llevaron los mozos a moler, y los muchachos desfallecieron en la leña.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

14 Los ancianos cesaron de la puerta, los mancebos de sus canciones.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 Cesó el gozo de nuestro corazón, nuestro corro se tornó en luto.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 Cayó la corona de nuestra cabeza: ¡ay ahora de nosotros! porque pecamos.

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 Por esto fue entristecido nuestro corazón, por esto se entenebrecieron nuestros ojos.

Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

18 Por el monte de Sión que es asolado, zorras andan en él.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 Mas tú, Jehová, para siempre permanecerás: tu trono de generación en generación.

Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

20 ¿Por qué te olvidarás para siempre de nosotros? ¿dejarnos has por luengos días?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 Vuélvenos, o! Jehová, a ti, y volvernos hemos: renueva nuestros días como al principio.

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,

22 Porque desechando nos has desechado: háste airado contra nosotros en gran manera.

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.