Job 7

1 Ciertamente tiempo determinado tiene el hombre sobre la tierra; y sus días son como los días del jornalero.

Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

2 Como el siervo desea la sombra, y como el jornalero espera su trabajo:

Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 Así poseo yo los meses de vanidad, y las noches del trabajo me dieron por cuenta.

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 Cuando estoy acostado, digo: ¿Cuándo me levantaré? Y mide mi corazón la noche, y estoy harto de devaneos hasta el alba.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

5 Mi carne está vestida de gusanos, y de terrones de polvo: mi piel rompida y abominable.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

6 Mis días fueron más ligeros, que la lanzadera del tejedor; y fenecieron sin esperanza.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 Acuérdate que mi vida es un viento; y que mis ojos no volverán para ver el bien.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

8 Los ojos de los que [ahora] me ven, nunca más me verán: tus ojos serán sobre mí, y dejaré de ser.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 La nube se acaba, y se va: así es el que desciende al sepulcro, que nunca más subirá. (Sheol h7585)

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)

10 No tornará más a su casa, ni su lugar le conocerá más.

Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 Por tanto yo no detendré mi boca, mas hablaré con la angustia de mi espíritu, y quejarme he con la amargura de mi alma.

Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 ¿Soy yo la mar, o alguna ballena que me pongas guardia?

Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 Cuando digo: Mi cama me consolará, mi cama me quitará mis quejas:

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 Entonces me quebrantarás con sueños, y me turbarás con visiones.

Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 Y mi alma tuvo por mejor el ahogamiento; y la muerte más que a mis huesos.

Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 Abominé la vida, no quiero vivir para siempre: déjame, pues que mis días son vanidad.

Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 ¿Qué es el hombre para que le engrandezcas, y que pongas sobre él tu corazón;

Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 Y que le visites todas las mañanas, y todos los momentos le pruebes?

Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 ¿Hasta cuándo no me dejarás, ni me soltarás hasta que trague mi saliva?

До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 Pequé: ¿qué te haré, oh guardador de los hombres? ¿Por qué me has puesto contrario a ti, y qué a mí mismo sea pesadumbre?

Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

21 ¿Y por qué no quitas mi rebelión, y perdonas mi iniquidad? porque ahora dormiré en el polvo; y buscarme has de mañana, y no seré hallado.

И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.