Job 29

1 Y tornó Job a tomar su parábola, y dijo:

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 ¡Quién me tornase como en los meses pasados, como en los días cuando Dios me guardaba!

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 Cuando hacía resplandecer su candela sobre mi cabeza, a la luz de la cual yo caminaba en la oscuridad.

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 Como fui en los días de mi mocedad, cuando Dios era familiar en mi tienda;

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 Cuando aun el Omnipotente estaba conmigo, y mis mozos al derredor de mí;

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 Cuando yo lavaba mis caminos con manteca, y la piedra me derramaba ríos de aceite;

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 Cuando salía a la puerta a juicio, y en la plaza hacía aparejar mi silla:

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 Los mozos me veían, y se escondían, y los viejos se levantaban, y estaban en pie.

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 Los príncipes detenían sus palabras, y ponían la mano sobre su boca.

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 La voz de los principales se ocultaba, y su lengua se pegaba a su paladar.

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 Cuando los oídos que me oían, me llamaban bienaventurado, y los ojos que me veían, me daban testimonio;

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 Porque libraba al pobre que gritaba, y al huérfano que carecía de ayudador.

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 La bendición del que se iba a perder venía sobre mí, y al corazón de la viuda hacía cantar de alegría.

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 Vestíame de justicia, y ella me vestía como un manto, y mí toca era juicio.

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Yo era ojos al ciego, y pies al cojo.

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 A los menesterosos era padre, y de la causa que no entendía, me informaba con diligencia.

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 Y quebraba los colmillos del inicuo; y de sus dientes hacía soltar la presa.

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 Y decía: En mi nido moriré, y como arena multiplicaré días.

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

19 Mi raíz está abierta junto a las aguas, y en mis ramas permanecerá rocío.

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 Mi honra se renueva conmigo, y mi arco se renueva en mi mano.

Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 Oíanme y esperaban, y callaban a mi consejo.

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 Tras mi palabra no replicaban: mas mi razón destilaba sobre ellos.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 Y esperábanme como a la lluvia, y abrían su boca como a la lluvia tardía.

За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

24 Si me reía a ellos, no lo creían; ni derribaban la luz de mi rostro.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

25 Aprobaba el camino de ellos, y sentábame en cabecera; y moraba como el rey en el ejército, como el que consuela llorosos.

Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.