Job 20

1 Y respondió Sofar Naamatita, y dijo:

Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

2 Por cierto mis pensamientos me hacen responder, y por tanto me apresuro.

Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

3 El castigo de mi vergüenza he oído, y el espíritu de mi inteligencia me hace responder.

Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

4 ¿Esto no sabes que fue siempre, desde el tiempo que fue puesto el hombre sobre la tierra:

Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

5 Que la alegría de los impíos es breve, y el gozo del hipócrita, por un momento?

Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

6 Si subiere hasta el cielo su altura, y su cabeza tocare en las nubes,

Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

7 Como su mismo estiércol perecerá para siempre: los que le vieren, dirán: ¿Qué es de él?

Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

8 Como sueño volará, y no será hallado; e irse ha como una visión nocturna.

Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

9 El ojo que le viere, nunca más le verá: ni su lugar le verá más.

Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 Sus hijos pobres andarán rogando, y sus manos tornarán lo que él robó.

Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 Sus huesos están llenos de sus mocedades: y con él serán sepultadas en el polvo.

Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 Si el mal se endulzó en su boca, si lo ocultaba debajo de su lengua:

Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

13 Si le parecía bien, y no lo dejaba; mas antes lo detenía entre su paladar:

Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 Su comida se mudará en sus entrañas: hiel de áspides [se tornará] dentro de él.

Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

15 Comió haciendas, mas vomitarlas ha: de su vientre las sacará Dios.

Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 Veneno de áspides chupará: lengua de víbora le matará.

Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 No verá los arroyos, las riberas de los ríos de miel y de manteca.

Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 Restituirá el trabajo ajeno conforme a la hacienda que tomó: y no tragará, ni gozará.

Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 Por cuanto molió, dejó pobres: robó casas, y no las edificó;

Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 Por tanto él no sentirá sosiego en su vientre, ni escapará con su codicia.

Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

21 No quedó nada que no comiese: por tanto su bien no será durable.

Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 Cuando fuere lleno su bastimento, tendrá angustia, toda mano del trabajado le acometerá.

Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 Cuando se pusiere a henchir su vientre, Dios enviará sobre él la ira de su furor; y lloverá sobre él y sobre su comida.

Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

24 Huirá de las armas de hierro, y pasarle ha el arco de acero.

Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

25 Desvainará, y sacará saeta de su aljaba, y saldrá resplandeciendo por su hiel: sobre él vendrán terrores.

Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 Todas tinieblas están guardadas para sus secretos, fuego no soplado le devorará: su sucesor será quebrantado en su tienda.

Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 Los cielos descubrirán su iniquidad: y la tierra estará contra él.

Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

28 Los renuevos de su casa serán trasportados; y serán derramados en el día de su furor.

Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

29 Esta es la parte que Dios apareja al hombre impío; y esta es la heredad que Dios le señala por su palabra.

Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.