Job 11

1 Y respondió Sofar Naamatita, y dijo:

Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:

2 ¿Las muchas palabras, no han de tener respuesta? ¿Y el hombre parlero será justificado?

Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

3 ¿Tus mentiras harán callar los hombres? ¿y harás escarnio, y no habrá quien te avergüence?

Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

4 Tú dices: Mi manera de vivir es pura, y yo soy limpio delante de tus ojos.

Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

5 Mas, ¡oh quién diera que Dios hablara, y abriera sus labios contigo!

Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.

6 Y que te declarara los secretos de la sabiduría: porque dos tantos mereces según la ley; y sabe que Dios te ha olvidado por tu iniquidad.

И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

7 ¿Alcanzarás tú el rastro de Dios? ¿llegarás tú a la perfección del Todopoderoso?

Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

8 Es más alto que los cielos, ¿qué harás? es más profundo que el infierno, ¿cómo le conocerás? (Sheol h7585)

Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)

9 Su medida es más larga que la tierra, y más ancha que la mar.

Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

10 Si cortare, o encerrare, o juntare, ¿quién le responderá?

Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

11 Porque el conoce a los hombres vanos: y ve la iniquidad, ¿y no entenderá?

Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.

12 El hombre vano se hará entendido, aunque nazca como el pollino del asno montés.

Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

13 Si tú preparares tu corazón, y extendieres a él tus manos:

Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

14 Si alguna iniquidad está en tu mano, y la echares de ti, y no consintieres que en tus habitaciones more maldad:

Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

15 Entonces levantarás tu rostro de mancha, y serás fuerte, y no temerás;

Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

16 Y olvidarás tu trabajo, y te acordarás de él, como de aguas que pasaron.

Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

17 Y en mitad de la siesta se levantará bonanza: resplandecerás, y serás como la mañana.

Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.

18 Y confiarás, que habrá esperanza; y cabarás, y dormirás seguro.

Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

19 Y acostarte has, y no habrá quien te espante; y muchos te rogarán.

Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

20 Mas los ojos de los malos se consumirán, y no tendrán refugio; y su esperanza será dolor de alma.

А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.