San Lucas 20
1 Un día mientras [Jesús] enseñaba al pueblo y proclamaba las Buenas Noticias en el Templo, aparecieron los principales sacerdotes, los escribas y los ancianos
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 y le preguntaron: ¿Con cuál autoridad haces estas cosas? ¿Quién te dio la autoridad?
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 Les respondió: Yo también les preguntaré un asunto. Díganme:
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 El bautismo de Juan, ¿era del cielo o de [los] hombres?
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 Entonces ellos razonaron: Si decimos del cielo, dirá: ¿por qué no le creyeron?
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 Si decimos, de hombres, todo el pueblo nos apedreará, porque se convencieron de que Juan era profeta.
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 Respondieron que no sabían de dónde era.
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 Jesús les dijo: Tampoco Yo les digo con cuál autoridad hago estas cosas.
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 Entonces dijo al pueblo esta parábola: Un hombre plantó una viña, se la arrendó a unos labradores y salió de viaje por mucho tiempo.
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 En el tiempo oportuno envió un esclavo a los labradores para que le dieran su parte de la cosecha, pero los labradores lo golpearon y lo enviaron con las manos vacías.
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 Procedió a enviar a otro esclavo, pero ellos también lo humillaron, golpearon y lo enviaron con las manos vacías.
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 Envió a un tercero, y ellos lo hirieron y lo expulsaron de la viña.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Entonces el dueño de la viña se preguntó: ¿Qué haré? Enviaré a mi hijo amado. Tal vez éste sea respetado.
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 Pero al verlo, los labradores razonaban unos con otros: Éste es el heredero. [Conviene] que lo matemos para que la heredad sea nuestra.
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 Lo sacaron de la viña y lo asesinaron. ¿Qué, pues, les hará el dueño de la viña?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 Vendrá y destruirá a estos labradores, y dará la viña a otros. Al escuchar [esto] dijeron: ¡Que nunca suceda!
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 Entonces Él los miró fijamente y preguntó: ¿Qué significa esto que está escrito? Una piedra que desecharon los que edifican Fue convertida en cabeza de ángulo.
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Todo el que cae sobre esta piedra se quebrará, pero sobre aquel que caiga, lo desmenuzará.
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 En aquella hora los escribas y los principales sacerdotes trataron de arrestarlo, porque entendieron que la parábola era contra ellos, pero tuvieron temor al pueblo.
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 Después de asecharlo enviaron espías para que fingieran ser justos con el propósito de atraparlo en [alguna] palabra, a fin de entregarlo a las autoridades.
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 Le preguntaron: Maestro, sabemos que hablas y enseñas rectamente y que no haces acepción de personas, sino en verdad enseñas el camino de Dios.
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 ¿Nos es lícito pagar tributo a César, o no?
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 Al percibir la astucia de ellos, les contestó:
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Muéstrenme un denario. ¿De quién es la imagen y la inscripción? Ellos respondieron: De César.
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 Él les dijo: Den a César lo de César, y a Dios lo de Dios.
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 Y no pudieron atrapar una palabra de Él delante del pueblo, y maravillados por su respuesta, callaron.
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 Entonces se acercaron unos saduceos, quienes dicen que no hay resurrección, y le preguntaron:
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 Maestro, Moisés nos escribió: Si un hombre muere y deja viuda sin hijos, que su hermano tome a la viuda y levante descendencia a su hermano.
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 Había siete hermanos, y el primero tomó esposa y murió sin hijos.
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 También el segundo
И вторият и третият я взеха;
31 y el tercero la tomaron. Igualmente los siete. No dejaron hijos y murieron.
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 Finalmente, murió también la mujer.
А после умря и жената.
33 En la resurrección, ¿de cuál de ellos será esposa? Porque los siete la tuvieron como esposa.
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 Pero los que son considerados dignos de llegar a aquella era, y de la resurrección de entre [los] muertos, no se casarán ni se darán en matrimonio. (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 Porque ni siquiera pueden morir, ya que son como ángeles. Al ser hijos de la resurrección son hijos de Dios.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 Aún Moisés reveló en [el pasaje de] la zarza, que los muertos resucitan, cuando llama al Señor: el Dios de Abraham, Dios de Isaac y Dios de Jacob.
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 No es Dios de muertos, sino de vivos, porque para Él todos viven.
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 Algunos escribas respondieron: Bien dicho, Maestro.
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 Y ya nadie tenía el valor de hacerle más preguntas.
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 Entonces les preguntó: ¿Cómo dicen que el Cristo es Hijo de David?
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 Porque el mismo David dice en un rollo de salmos: Dijo [el] Señor a mi Señor: Siéntate a mi derecha
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 Hasta que ponga a tus enemigos como estrado de tus pies.
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 Pues si David lo llama Señor, ¿cómo, pues, es Hijo de Él?
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 Mientras el pueblo escuchaba, dijo a los discípulos:
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Tengan cuidado con los escribas, quienes desean andar con ropas externas largas. Aman las salutaciones en las plazas y [los] primeros asientos en las congregaciones y [los] puestos de honor en las cenas.
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 Pero devoran los bienes de las viudas y hacen largas conversaciones con Dios como pretexto. Éstos tendrán un juicio más severo.
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
