Salmos 90

1 Una oración de Moisés, el hombre de Dios. Señor, ¡A través de cada generación has sido un “hogar” para nosotros!

Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2 Antes de que las montañas nacieran, antes de que trajeras al mundo la tierra y el universo, desde la eternidad pasada, hasta la eternidad futura, haz sido Dios.

Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3 Llevas a la gente nuevamente al polvo, diciendo, “Vuelvan al polvo, seres humanos”.

Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4 A tus ojos, mil años son solo como un día que se fue; como pocas horas que pasan por la noche.

Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

5 Llevas la vida de las personas a un repentino final, como un sueño que se desvanece. Ellos son como la grama que crece en la mañana,

Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

6 que brota muy temprano, fresca y nueva, pero por la tarde esta marchita y muerta.

Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7 Somos quemados por tu ira, aterrorizados por tu furia.

Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8 Tú has puesto nuestros pecados delante de ti, nuestros más profundos secretos son revelados a la luz de tu presencia.

Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си

9 Nuestras vidas se desvanecen bajo tu ira, llegando a su final tan rápido como un respiro.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 Vivimos por setenta años, ochenta si tenemos la fuerza. Pero incluso en el mejor momento de la vida, todo lo que tenemos son dificultades y sufrimiento. Pronto nuestras vidas llegan a su fin y nos hemos ido.

Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 ¿Quién puede conocer el poder de tu ira? ¿Quién puede entender tu furia de tal forma que te rinda reverencia?

Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 ¡Enséñanos a vivir cada uno de nuestros días para que podamos vivir de manera sabia!

Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 Señor, ¿Cuánto tiempo pasará antes de que vengas a nosotros y tengas lástima con tus siervos?

Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 Muéstranos cada mañana tu gran amor para que seamos felices, llena de alegría nuestras vidas.

Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 ¡Haznos alegrar por la cantidad de días que estuvimos tristes, por todos los años que sufrimos!

Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

16 Que nosotros, tus siervos, veamos otra vez tus obras por nosotros que nuestros hijos vean tu gloria.

Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 Que nuestro señor y Dios se complazca con nosotros, bendiciendo cada cosa que hagamos, bendiciendo cada cosa que hagamos.

И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.