Песнь песней Соломона 4
1 Се, еси добра, ближняя моя, се, еси добра: очи твои голубине, кроме замолчания твоего: власи твои яко стада козиц, яже открышася от Галаада.
Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
2 Зубы твои яко стада остриженых, яже изыдоша из купели, вся двоеплодны, и неродящия несть в них.
Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях
3 Яко вервь червлена устне твои, и беседа твоя красна: яко оброщение шипка ланиты твоя, кроме замолчания твоего.
Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
4 Яко столп Давидов выя твоя, создан в Фалпиофе: тысяща щитов висит на нем, вся стрелы сильных.
Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;
5 Два сосца твоя яко два млада близнца серны, пасомая во кринах,
Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.
6 дондеже дхнет день, и подвигнутся сени. Пойду себе к горе смирней и к холму ливанску.
Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
7 Вся добра еси, ближняя моя, и порока несть в тебе.
Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.
8 Гряди от Ливана, невесто, гряди от Ливана: прииди и прейди из начала Веры, от главы Санира и Аермона, от оград львовых, от гор пардалеов.
Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
9 Сердце наше привлекла еси, сестро моя невесто, сердце наше привлекла еси единым от очию твоею, единым монистом выи твоея.
Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.
10 Что удобреста сосца твоя, сестро моя невесто? Что удобреста сосца твоя паче вина, и воня риз твоих паче всех аромат?
Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!
11 Сот искапают устне твои, невесто, мед и млеко под языком твоим, и благовоние риз твоих яко благоухание Ливана.
От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
12 Вертоград заключен сестра моя невеста, вертоград заключен, источник запечатлен.
Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.
13 Леторасли твоя сад шипков с плодом яблочным, кипри с нардами,
Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,
14 нард и шафран, трость и киннамон со всеми древами ливанскими, смирна, алой со всеми первыми мирами,
Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.
15 источник вертограда, и кладязь воды живы и истекающия от Ливана.
Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.
16 Востани, севере, и гряди, юже, и повей во вертограде моем, и да потекут ароматы мои.
Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.
