< Притчи Соломона 9 >

1 Премудрость созда себе дом и утверди столпов седмь:
Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
2 закла своя жертвенная, и раствори в чаши своей вино, и уготова свою трапезу:
Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
3 посла своя рабы, созывающи с высоким проповеданием на чашу, глаголющи:
Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
4 иже есть безумен, да уклонится ко мне.
Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
5 И требующым ума рече: приидите, ядите мой хлеб и пийте вино, еже растворих вам:
Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
6 оставите безумие и живи будете, да во веки воцаритеся: и взыщите разума, да поживете и исправите разум в ведении.
Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
7 Наказуяй злыя приимет себе безчестие, обличаяй же нечестиваго порочна сотворит себе (обличения бо нечестивому раны ему).
Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
8 Не обличай злых, да не возненавидят тебе: обличай премудра, и возлюбит тя.
Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
9 Даждь премудрому вину, и премудрейший будет: сказуй праведному, и приложит приимати.
Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
10 Начало премудрости страх Господень, и совет святых разум: разумети бо закон, помысла есть благаго.
Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
11 Сим бо образом многое поживеши время, и приложатся тебе лета живота твоего.
Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
12 Сыне, аще премудр будеши, себе премудр будеши и искренним твоим: аще же зол будеши, един почерпнеши злая. Сын наказан премудр будет, безумный же слугою употребится. Иже утверждается на лжах, сей пасет ветры, той же поженет птицы парящыя: остави бо пути своего винограда, в стезях же своего земледелания заблуди, проходит же сквозе пустыню безводную и землю определенную в жаждех, собирает же рукама неплодие.
Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
13 Жена безумная и продерзая скудна хлебом бывает, яже не весть стыдения,
Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
14 седе при дверех дому своего, на столце яве на стогнах,
Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
15 призывающая мимоходящих и исправляющих пути своя:
И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
16 иже есть от вас безумнейший, да уклонится ко мне: и лишенным разума повелеваю, глаголющи:
Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
17 хлебом сокровенным в сладость прикоснитеся и воду татьбы сладкую пийте.
Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
18 Он же не весть, яко земнороднии у нея погибают и во дне ада обретаются. (Sheol h7585)
Но той не знае, че мъртвите са там, И че гостите й са в дълбочината на ада. (Sheol h7585)

< Притчи Соломона 9 >