От Марка святое благовествование 12
1 И начат им в притчах глаголати: виноград насади человек, и огради оплотом, и ископа точило, и созда столп, и предаде его тяжателем, и отиде.
И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
2 И посла к тяжателем во время раба, да от тяжатель приимет от плода винограда:
И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
3 они же емше его биша и отослаша тща.
А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.
4 И паки посла к ним другаго раба: и того камением бивше, пробиша главу ему и послаша безчестна.
Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.
5 И паки иного посла: и того убиша: и многи ины, овы убо биюще, овы же убивающе.
Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
6 Еще убо единаго сына име возлюбленнаго своего, посла и того к ним последи, глаголя, яко усрамятся сына моего.
Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше, Ще почетат сина ми.
7 Они же тяжателе реша к себе, яко сей есть наследник: приидите, убием его, и наше будет наследствие.
А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 И емше его убиша и извергоша его вон из винограда.
И тъй, хванаха го и го убиха, хвърлиха го вън от лозето.
9 Что убо сотворит господь винограда? Приидет и погубит тяжатели и даст виноград инем.
Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.
10 Ни Писания ли сего чли есте: камень, егоже не в ряду сотвориша зиждущии, сей бысть во главу угла:
Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
11 от Господа бысть сие, и есть дивно во очию нашею?
от Господа е това, и чудно е в нашите очи?"
12 И искаху Его яти, и убояшася народа: разумеша бо, яко к ним притчу рече: и оставльше Его отидоша.
И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.
13 И послаша к Нему некия от фарисей и иродиан, да Его обольстят словом.
Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.
14 Они же пришедше глаголаша Ему: Учителю, вемы, яко истинен еси и не радиши ни о комже: не зриши бо на лице человеков, но воистинну пути Божию учиши: достоит ли кинсон кесареви дати, или ни? Дамы ли, или не дамы?
И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
15 Он же ведый их лицемерие, рече им: что Мя искушаете? Принесите Ми пенязь, да вижу.
Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя.
16 Они же принесоша. И глагола им: чий образ сий и написание? Они же реша Ему: кесарев.
И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.
17 И отвещав Иисус рече им: воздадите кесарева кесареви и Божия Богови. И чудишася о Нем.
Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
18 И приидоша саддукее к Нему, иже глаголют воскресению не быти: и вопросиша Его, глаголюще:
След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:
19 Учителю, Моисей написа нам, яко аще кому брат умрет и оставит жену, а чад не оставит: да поймет брат его жену его и воскресит семя брату своему.
Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.
20 Седмь братий бе: и первый поят жену и умирая не остави семене:
Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.
21 и вторый поят ю и умре, и ни той остави семене: и третий такожде:
Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
22 и пояша ю седмь и не оставиша семене: последи же всех умре и жена.
И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.
23 В воскресение убо, егда воскреснут, которому их будет жена: седмь бо имеша ю жену.
Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
24 И отвещав Иисус рече им: не сего ли ради прельщаетеся, не ведуще Писания, ни силы Божия?
Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?
25 Егда бо из мертвых воскреснут, ни женятся, ни посягают, но суть яко Ангели на небесех:
Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
26 о мертвых же, яко востают, несте ли чли в книгах Моисеовых, при купине яко рече ему Бог, глаголя: Аз Бог Авраамов и Бог Исааков и Бог Иаковль?
А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсея, на мястото, при къпината, как Бог му говорй, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов"?
27 Несть Бог мертвых, но Бог живых: вы убо много прельщаетеся.
Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
28 И приступль един от книжник, слышав их стязающихся и видев, яко добре отвеща им, вопроси Его: кая есть первая всех заповедий?
А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
29 Иисус же отвеща ему: яко первейши всех заповедий: слыши, Израилю, Господь Бог ваш Господь един есть:
Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
30 и возлюбиши Господа Бога твоего всем сердцем твоим, и всею душею твоею, и всем умом твоим, и всею крепостию твоею: сия есть первая заповедь.
и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
31 И вторая подобна ей: возлюбиши ближняго своего яко сам себе. Болшая сею ина заповедь несть.
А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
32 И рече Ему книжник: добре, Учителю, воистинну рекл еси, яко един есть Бог, и несть ин разве Его:
И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
33 и еже любити Его всем сердцем, и всем разумом, и всею душею, и всею крепостию: и еже любити ближняго яко себе, боле есть всех всесожжений и жертв.
и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
34 Иисус же видев, яко смысленно отвеща, рече ему: не далече еси от Царствия Божия. И никтоже смеяше ктому Его вопросити.
Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
35 И отвещав Иисус глаголаше, учя в церкви: како глаголют книжницы, яко Христос Сын есть Давидов?
И когато поучаваше в храма, Исус проговори казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов Син?
36 Той бо Давид рече Духом Святым: глагола Господь Господеви моему: седи о десную Мене, дондеже положу враги Твоя подножие ногама Твоима.
Сам Давид каза чрез Святия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".
37 Сам убо Давид глаголет Его Господа: и откуду Сын ему есть? И мног народ послушаше Его в сладость.
Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
38 И глаголаше им во учении Своем: блюдитеся от книжник, хотящих во одеяниих ходити, и целования на торжищих,
И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,
39 и преждеседания на сонмищих, и первовозлежания на вечерях:
и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
40 поядающе домы вдовиц и непщеванием надолзе молящеся, сии приимут лишшее осуждение.
тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.
41 И сед Иисус прямо сокровищному хранилищу, зряше, како народ мещет медь в сокровищное хранилище. И мнози богатии вметаху многа.
И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
42 И пришедши едина вдовица убога, вверже лепте две, еже есть кодрант.
А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
43 И призвав ученики Своя, рече им: аминь глаголю вам, яко вдовица сия убогая множае всех вверже вметающих в сокровищное хранилище:
И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
44 вси бо от избытка своего ввергоша: сия же от лишения своего вся, елика имеяше, вверже, все житие свое.
защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.
