От Луки святое благовествование 19
1 И вшед прохождаше Иерихон.
След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
2 И се, муж нарицаемый Закхей, и сей бе старей мытарем, и той бе богат:
И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
3 и искаше видети Иисуса, кто есть, и не можаше от народа, яко возрастом мал бе:
искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
4 и предитек, возлезе на ягодичину, да видит, яко хотяше мимо ея проити.
И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
5 И яко прииде на место, воззрев Иисус виде его и рече к нему: Закхее, потщався слези: днесь бо в дому твоем подобает Ми быти.
Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
6 И потщався слезе и прият Его радуяся.
И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
7 И видевше вси роптаху, глаголюще, яко ко грешну мужу вниде витати.
И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
8 Став же Закхей рече ко Господу: се, пол имения моего, Господи, дам нищым: и аще кого чим обидех, возвращу четверицею.
А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
9 Рече же к нему Иисус, яко днесь спасение дому сему бысть, зане и сей сын Авраамль есть:
И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
10 прииде бо Сын Человечь взыскати и спасти погибшаго.
Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
11 Слышащым же им сия, приложь рече притчу, зане близ Ему быти Иерусалима, и мняху, яко абие Царство Божие хощет явитися.
И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12 Рече убо: человек некий добра рода иде на страну далече прияти себе царство и возвратитися:
Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13 призвав же десять раб своих, даде им десять мнас и рече к ним: куплю дейте, дондеже прииду.
И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
14 И граждане его ненавидяху его и послаша послы вслед его, глаголюще: не хощем сему, да царствует над нами.
Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
15 И бысть егда возвратися приим царство, рече пригласити рабы тыя, имже даде сребро, да увесть, какову куплю суть сотворили.
А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16 Прииде же первый, глаголя: господи, мнас твоя придела десять мнас.
Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 И рече ему: благо, рабе добрый: яко о мале верен был еси, буди область имея над десятию градов.
И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18 И прииде вторый, глаголя: господи, мнас твоя сотвори пять мнас.
Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 Рече же и тому: и ты буди над пятию градов.
А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20 И другий прииде, глаголя: господи, се, мнас твоя, юже имех положену во убрусе:
Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21 бояхся бо тебе, яко человек яр еси, вземлеши, егоже не положил еси, и жнеши, егоже не сеял еси.
защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 Глагола же ему: от уст твоих сужду ти, лукавый рабе: ведел еси, яко аз человек яр есмь, вземлю, егоже не положих, и жну, егоже не сеях:
Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23 и почто не вдал еси моего сребра купцем, и аз пришед с лихвою истязал бых е?
тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 И предстоящым рече: возмите от него мнас и дадите имущему десять мнас.
И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
25 И реша ему: господи, имать десять мнас.
(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 Глаголю бо вам, яко всякому имущему дастся: а от неимущаго, и еже имать, отимется от него:
Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 обаче враги моя оны, иже не восхотеша мене, да царь бых был над ними, приведите семо и изсецыте предо мною.
А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28 И сия рек, идяше преди, восходя во Иерусалим.
И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
29 И бысть яко приближися в Вифсфагию и Вифанию, к горе нарицаемей Елеон, посла два ученик Своих,
И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
30 глаголя: идита в прямную весь: (и) в нюже входяща обрящета жребя привязано, на неже никтоже николиже от человек вседе: отрешша е приведита:
Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 и аще кто вы вопрошает: почто отрешаета? Сице рцыта ему, яко Господь его требует.
И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
32 Шедша же посланная обретоста, якоже рече има.
И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33 Отрешающема же има жребя, рекоша господие его к нима: что отрешаета жребя?
И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
34 Она же рекоста, яко Господь его требует.
А те казаха: На Господа трябва.
35 И приведоста е ко Иисусови: и возвергше ризы своя на жребя, всадиша Иисуса.
И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
36 Идущу же Ему, постилаху ризы своя по пути.
И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
37 Приближающужеся Ему уже (абие) к низхождению горе Елеонстей, начаша все множество ученик радующеся хвалити Бога гласом велиим о всех силах, яже видеша,
И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38 глаголюще: благословен грядый Царь во имя Господне: мир на небеси и слава в вышних.
Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39 И нецыи фарисее от народа реша к Нему: Учителю, запрети учеником Твоим.
А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
40 И отвещав рече им: глаголю вам, яко, аще сии умолчат, камение возопиет.
И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41 И яко приближися, видев град, плакася о нем,
И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42 глаголя: яко аще бы разумел и ты, в день сей твой, еже к смирению твоему: ныне же скрыся от очию твоею:
Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
43 яко приидут дние на тя, и обложат врази твои острог о тебе, и обыдут тя, и оымут тя отвсюду,
Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
44 и разбиют тя и чада твоя в тебе, и не оставят камень на камени в тебе: понеже не разумел еси времене посещения твоего.
и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
45 И вшед в церковь, начат изгонити продающыя в ней и купующыя,
И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
46 глаголя им: писано есть: дом Мой дом молитвы есть: вы же сотвористе его пещеру разбойником.
Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
47 И бе учя по вся дни в церкви. Архиерее же и книжницы искаху Его погубити, и старейшины людем:
И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
48 и не обретаху, что бы сотворили Ему: людие бо вси держахуся Его, послушающе Его.
но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
