Вторая книга Царств 22
1 И глагола Давид ко Господу словеса песни сея в день, в оньже избави и Господь из руки всех враг его и из руки Сауловы,
Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 и рече песнь: Господи, каменю мой и утверждение мое, и избавляяй мя мне:
и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 Бог мой, хранитель мой будет мне, уповая буду на Него: защитник мой и рог спасения моего, Заступник мой и прибежище мое спасения моего, от неправеднаго спасеши мя.
Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Хвальнаго призову Господа, и от враг моих спасуся:
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 яко одержаша мя болезни смертныя и потоцы беззакония смятоша мя,
Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
7 Внегда скорбети ми призову Господа, и к Богу моему воззову, и услышит от храма святаго Своего глас мой, и вопль мой внидет во ушы Его.
В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 И смятеся и трепетна бысть земля, и основания небесе смятошася и подвигошася, яко прогневася на ня Господь:
Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 взыде дым гневом Его, и огнь из уст Его пояст: углие возгорешася от Него,
Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 и преклони небеса и сниде, и мрак под ногама Его,
Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 и вседе на Херувимы и лете, и явися на крилу ветреню,
Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 и положи тму закров Свой: окрест Его селение Его, темноту вод огусти во облацех воздушных:
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 от сияния пред Ним разгорешася углие огненнии.
От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 И возгреме с небесе Господь, и Вышний даде глас Свой,
Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 и посла стрелы, и расточи их: и блесну молнию, и устраши я:
И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 и явишася источницы морстии, и открышася основания вселенныя от запрещения Господня, от дохновения духа гнева Его:
Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 посла с высоты и прият мя, извлече мя от вод многих:
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 избави мя от враг моих сильных и от ненавидящих мя, яко укрепишася паче мене:
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 предвариша мя в день печали моея. И бысть Господь утверждение мое,
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 и изведе мя на широту, и избави мя, яко благоволи во мне.
И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 И воздаде ми Господь по правде моей, и по чистоте руку моею воздаде ми,
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 яко сохраних пути Господни и не нечествовах от Бога моего,
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 яко вся судбы Его предо мною, и оправдания Его не отступиша от мене,
Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 и буду непорочен Ему, и сохранюся от беззакония моего.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 И воздаст ми Господь по правде моей и по чистоте руку моею пред очима Его.
Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 С преподобным преподобен будеши, и с мужем неповинным неповинен будеши:
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 и со избранным избран будеши, и со строптивым развратишися:
Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 люди же смиренныя спасеши, и очи гордых смириши.
Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 Яко Ты просвещаеши светилник мой, Господи, и Господь просветит ми тму мою:
Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 яко Тобою потеку препоясан, и о Бозе моем прелезу стену.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 Крепок, непорочен путь Его: глаголгол Господень державен, разжжен: защитник есть всем уповающым на Него.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 Яко кто крепок разве Господа? И кто творец разве Бога нашего?
Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 Крепок укрепляяй мя силою, и положи непорочен путь мой:
Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 положивый нозе мои яко елени, и на высоких поставляяй мя:
Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 научаяй руце мои на брань, и положивый лук медян мышца моя.
Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 И дал ми еси защищение спасения моего, и кротость Твоя умножи мя.
Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Разширил еси стопы моя подо мною, и не позыбнустеся голени мои.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 Пожену враги моя и потреблю я, и не возвращуся дондеже скончаю их:
Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 и сокрушу их, и не востанут, и падут под ногама моима.
Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 И укрепиши мя силою на брань, подклониши востающыя на мя под мя.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 И враги моя дал ми еси хребет, ненавидящыя мя, и умертвил еси их:
Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 возопиют, и несть помощника, ко Господу, и не услыша их:
Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 и истних я яко прах земный, яко брение путий истончих я.
Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 И избавиши мя от пререкания людий моих, сохраниши мя в главу языков. И людие, ихже не ведях, работаша ми.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 Сынове чуждии солгаша ми, в слух уха услыша мя:
Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 сынове чуждии отвержени будут, и вострепещут во градех своих.
Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 Жив Господь, и благословен хранитель мой, и вознесется Бог мой, хранитель спасения моего.
Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Крепкий Господь даяй отмщения мне и наказуяй люди под мя,
Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 и изводяй мя от враг моих, и от востающих на мя вознесеши мя, от мужа неправедна избавиши мя.
И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 Сего ради исповемся Тебе, Господи, во языцех, и имени Твоему воспою:
Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 величаяй спасения царя Своего, и творяй милость христу Своему Давиду и семени его до века.
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
