Псалми 40

1 Дуго чеках Господа, и саже се к мени, и чу вику моју.

За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,

2 Извади ме из јаме, која бучи, и из глиба, и постави на камен ноге моје, и утврди стопе моје.

И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;

3 И метну у уста моја песму нову, хвалу Богу нашем. Виде многи, и почињу се бојати Господа, и уздати се у Њега.

тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.

4 Благо ономе који на Господа ставља надање своје, и не обраћа се охолима и оним који теже на лаж.

Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонен към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,

5 Многа су чудеса Твоја, која си учинио Господе, Боже мој, и многе су мисли Твоје с нама. Нема Ти равна. Хтео бих јављати и казивати, али им броја нема.

Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бях поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават всяко преброяване

6 Жртве и дарове нећеш; Ти си ми уши отворио; жртву паљеницу и која се за грех приноси не тражиш.

В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши за мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.

7 И по томе рекох: Ево идем, као што је у књизи писано за мене;

Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата и предписано на мене);

8 Хоћу чинити вољу Твоју, Боже мој, и закон је Твој мени у срцу.

Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

9 Казујем правду на сабору великом; ево, уста својих не устављам; Господе, Ти знаш.

Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.

10 Правде Твоје не сакривам у срцу свом, казујем верност Твоју и спасење Твоје; и не тајим милости Твоје и истине Твоје од сабора великог.

Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.

11 Господе, немој затворити срца свог од мене; милост Твоја и истина Твоја једнако нека ме чувају.

Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;

12 Јер ме опколише зла небројена; стигоше ме неправде моје, да не могу гледати; има их више него косе на глави мојој, срце ме моје остави.

Защо са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпада.

13 Господе, вољан буди избавити ме, Господе, похитај ми у помоћ.

Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

14 Нек се постиде и посраме сви који траже погибао души мојој! Нек се врате натраг и постиде који ми желе зло.

Нека се посрамят и се смутят заедно всички Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

15 Нек се поврате у сметњи својој који ми говоре: Ха! Ха!

Нека се смеят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!

16 Нека се теше и веселе Тобом сви који траже Тебе Господе, и који љубе спасење Твоје, нека једнако говоре: Велик Господ!

Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.

17 Ја сам несрећан и ништ, нека се Господ постара за ме! Ти си помоћ моја и Избавитељ мој, Боже мој, не часи.

Аз съм сиромах и немощен, Но Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.