Књига о Јову 13

1 Ето, све је то видело око моје, чуло ухо моје, и разумело.

Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

2 Шта ви знате, знам и ја, нисам гори од вас.

Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

3 Ипак бих говорио са Свемогућим, и рад сам с Богом правдати се.

Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

4 Јер ви измишљате лажи, сви сте залудни лекари.

Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

5 О да бисте сасвим ћутали! Били бисте мудри.

Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

6 Чујте мој одговор, и слушајте разлоге уста мојих.

Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

7 Треба ли да говорите за Бога неправду или превару да говорите за Њ?

Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

8 Треба ли да Му гледате ко је? Треба ли да се препирете за Бога?

Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

9 Хоће ли бити добро кад вас стане испитивати? Хоћете ли Га преварити као што се вара човек?

Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?

10 Заиста ће вас карати, ако тајно узгледате ко је.

Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

11 Величанство Његово неће ли вас уплашити? И страх Његов неће ли вас спопасти?

Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

12 Спомени су ваши као пепео, и ваше висине као гомиле блата.

Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.

13 Ћутите и пустите ме да ја говорим, па нека ме снађе шта му драго.

Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

14 Зашто бих кидао месо своје својим зубима и душу своју метао у своје руке?

Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

15 Гле, да ме и убије, опет ћу се уздати у Њ, али ћу бранити путеве своје пред Њим.

Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

16 И Он ће ми бити спасење, јер лицемер неће изаћи преда Њ.

Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

17 Слушајте добро беседу моју, и нека вам уђе у уши шта ћу исказати.

Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

18 Ево, спремио сам парбу своју, знам да ћу бити прав.

Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

19 Ко ће се прети са мном? Да сад умукнем, издахнуо бих.

Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

20 Само двоје немој ми учинити, па се нећу крити од лица Твог.

Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,

21 Уклони руку своју од мене, и страх Твој да ме не страши.

Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.

22 Потом зови ме, и ја ћу одговарати; или ја да говорим, а Ти ми одговарај.

Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.

23 Колико је безакоња и греха мојих? Покажи ми преступ мој и грех мој.

Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

24 Зашто скриваш лице своје и држиш ме за непријатеља свог?

Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

25 Хоћеш ли скршити лист који носи ветар или ћеш гонити суву сламку,

Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

26 Кад ми пишеш горчине, и дајеш ми у наследство грехе младости моје,

Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,

27 И мећеш ноге моје у кладе, и пазиш на све стазе моје и идеш за мном устопце?

И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?

28 А он се распада као трулина, као хаљина коју једе мољац.

При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.