Књига пророка Јеремије 10

1 Слушајте реч коју вам говори Господ, доме Израиљев.

Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев:

2 Овако вели Господ: Не учите се путу којим иду народи, и од знака небеских не плашите се, јер се од њих плаше народи.

Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения, По причина, че народите се плаша от тях.

3 Јер су уредбе у народа таштина, јер секу дрво у шуми, дело руку уметничких секиром;

Защото обичаите на племената са суетни; Понеже само дърво е това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

4 Сребром и златом украшују га, клинима и чекићима утврђују га да се не помиче;

Украсяват го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;

5 Стоје право као палме, не говоре; треба их носити, јер не могу ићи; не бој их се, јер не могу зла учинити, а не могу ни добра учинити.

Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, Нито им е възможно да докарат някакво добро.

6 Нико није као Ти, Господе; велик си и велико је име Твоје у сили.

Няма подобен на тебе, Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.

7 Ко се не би Тебе бојао, царе над народима! Јер Теби то припада; јер међу свим мудрацима у народа и у свим царствима њиховим нема таквог какав си Ти.

Кой не би се боял от тебе, Царю на Народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко, що мъдростта им владее, няма подобен на тебе.

8 Него су сви луди и безумни, дрво је наука о таштини.

Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението им; то е само дърво.

9 Сребро ковано доноси се из Тарсиса и злато из Уфаза, дело уметничко и руку златарских, одело им је од порфире и скерлета, све је дело уметничко.

Сребро, изковано в плочи, се донася от Тарсис, И злато от Офир, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.

10 А Господ је прави Бог, Бог живи и цар вечни, од Његове срдње тресе се земља, и гнев Његов не могу поднети народи.

Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието му.

11 Овако им реците: Богови, који нису начинили небо ни земљу, нестаће са земље и испод неба.

(Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)

12 Он је начинио земљу силом својом, утврдио васиљену мудрошћу својом, и разумом својим разастро небеса;

Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

13 Он кад пусти глас свој, буче воде на небесима, подиже пару с крајева земаљских, пушта муње с даждем, и изводи ветар из стаја његових.

Когато издава гласа Си водите на небето шумят. И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищницата Си.

14 Сваки човек поста безуман од знања, сваки се златар осрамоти ликом резаним, јер су лаж ливени ликови његови, и нема духа у њима.

Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

15 Таштина су, дело преварно; кад их походим, погинуће.

Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,

16 Није такав део Јаковљев, јер је Творац свему, и Израиљ Му је наследство, име Му је Господ над војскама.

Оня, който е делът на Якова, не е като тях, Защото Той е Създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

17 Покупи из земље трг свој ти, која седиш у граду.

Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.

18 Јер овако вели Господ: Гле, ја ћу избацити као праћом становнике ове земље, и притеснићу их да осете.

Защото така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват злото.

19 Тешко мени од муке моје, рећи ће; љута је рана моја; а ја рекох: То је бол, треба да га подносим.

Горко ми, поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.

20 Мој је шатор опустошен и сва ужа моја покидана, синови моји отидоше од мене и нема их, нема више никога да разапне шатор мој и дигне завесе моје.

Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.

21 Јер пастири посташе безумни и Господа не тражише; зато не бише срећни, и све се стадо њихово распрша.

Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

22 Гле, иде глас и врева велика из северне земље да обрати градове Јудине у пустош, у стан змајевски.

Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.

23 Знам, Господе, да пут човечји није у његовој власти нити је човеку који ходи у власти да управља корацима својим.

Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; Не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си.

24 Карај ме, Господе, али с мером, не у гневу свом, да ме не би затро.

Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

25 Излиј гнев свој на народе који Те не познају, и на племена која не призивају име Твоје, јер прождреше Јакова, прождреше га да га нема, и насеље његово опустеше.

Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.