Књига пророка Исаије 32

1 Ево, цар ће царовати право и кнезови ће владати по правди.

Ето, един цар ще царува с правда, И началниците ще управляват с правосъдие;

2 И човек ће бити као заклон од ветра, и као уточиште од поплаве, као потоци на сувом месту, као сен од велике стене у земљи сасушеној.

И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.

3 И очи оних који виде неће бити заслепљене, и уши оних који чују слушаће.

Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.

4 И срце неразумних разумеће мудрост, и језик мутавих говориће брзо и разговетно.

Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.

5 Неваљалац се неће више звати кнез, нити ће се тврдица називати подашним.

Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;

6 Јер неваљалац о неваљалству говори, и срце његово гради безакоње, радећи лицемерно и говорећи на Бога лаж, да испразни душу гладном и напој жедном да узме.

Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.

7 И справе тврдичине зле су; смишља лукавштине да затре ниште речима лажним и кад сиромах говори право.

А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.

8 Али кнез смишља кнежевски, и устаје да ради кнежевски.

Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.

9 Устаните, жене мирне, слушајте глас мој; кћери безбрижне, чујте речи моје.

Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуите думата ми, вие безгрижни дъщери;

10 За много година бићете у сметњи, ви безбрижне; јер неће бити бербе, и сабирање неће доћи.

За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.

11 Страшите се, ви мирне; дрхтите, ви безбрижне, свуците се, будите голе, и припашите око себе кострет,

Треперете, вие охолни; смутете се вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.

12 Бијући се у прса за лепим њивама, за родним чокотима.

Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.

13 Трње и чкаљ никнуће на земљи народа мог, и по свим кућама веселим, у граду веселом.

Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;

14 Јер ће се дворови оставити, врева градска нестаће; куле и стражаре постаће пећине довека, радост дивљим магарцима и паша стадима,

Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,

15 Докле се не излије на нас Дух с висине и пустиња постане њива а њива се стане узимати за шуму.

Докато духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.

16 Тада ће суд становати у пустињи, и правда ће стајати на њиви.

Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.

17 И мир ће бити дело правде, шта ће правда учинити биће покој и безбрижност довека.

Правдата ще издействува мир; И светлината на правдата ще бъде покой и увереност до века.

18 И мој ће народ седети у мирном стану и у шаторима поузданим, на почивалиштима тихим.

И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.

19 Али ће град пасти на шуму, и град ће се врло снизити.

Но ще пада градушка върху падащия лес; И градът съвсем ще се сниши.

20 Благо вама који сејете покрај сваке воде, и пуштате волове и магарце.

Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!